![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Мой ред е да се извиня, Киуей Ха'аулин — отвърна той, като положи всички усилия да имитира изговора на името. — Аз… преживях инцидент в дълбокия космос и имам леко мозъчно увреждане. Загубих всичките си лични вещи.
Синтианинът плъзна поглед по дрипавите му дрехи и накрая впери очи в изработените му от кхюин лък и колчан със стрели.
— Всички вещи? Тогава това прекрасно протоаборигенско оръжие… не ли е твое, навярно за продан?
Дуер го зяпна. Според Хари Хармс никой галактянин не би трябвало да разбере за какво служи резбованото парче дърво. И все пак този тук от пръв поглед бе разпознал примитивното оръжие и явно го искаше! По възлестите му мускули сякаш потръпваше завистливо желание.
„Колекционер“, помисли си Дуер. Беше срещал такива дори на Джиджо. Кой знае защо инстинктът му на следотърсач и ловец внезапно се събуди. В крайна сметка, търговията се подчиняваше на много от законите на джунглата. Паниката отстъпи пред стария му опит.
— Така, така — каза той, като донякъде се опитваше да подражава на речта на другия. — Навярно съм преувеличил. Признавам, че успях да спася едно-две неща от останките на кораба. Някои специални неща.
— Съкровища, несъмнено — отвърна синтианинът и по извития му гръб пробягаха алчни тръпки. — Добре. Аз единствен съм от моя вид, известен като търговец на неща земянитски. Ще ти помогна да намериш пазар за тях. И после? От окаян корабокрушенец в заможен звезден пътешественик да се превърнеш можеш! Достатъчно заможен, за да си купиш първокласен билет от това жалко място до някъде другаде навярно?
Без да изчака отговора на Дуер, синтианинът го хвана за ръка.
— Така, така. Ще си поговорим ли още? Киуей Ха'аулин знае наблизо много хубаво място за ядене. Хубава храна! Хубав разговор за съкровища и новини от звездите! Идваш?
Дуер поглади лъка с дясната си ръка. На Джиджо оръжието наистина беше безценно. Въпреки глуповатото си поведение, Киуей Ха'аулин трябва да имаше око за такива неща. Кой знае колко можеше да му плати някой колекционер на земянитски неща?
„Не ми се иска да се разделя с него, но това ще ми помогне да науча повече и може би да открия Рети.“
Тласкан колкото от любопитство, толкова и от глад, той кимна.
— Приемам твоето гостоприемство, Киуей Ха'аулин. Да вървим да си поговорим за много неща.
Без да обръща внимание на враждебните погледи и забележки от всички страни, той последва новия си приятел.
Емерсън
От тайната си кристална наблюдателница той гледаше безбройните звезди… и още много други блестящи точки, които бяха огромни кораби. Всъщност, наоколо беше станало толкова оживено, че дори само с едно плъзване на невъоръжения си поглед можеше да различи стотици блестящи снежинки или балони. Многоизмерни съдове се носеха до сферични форми в постоянно сгъстяващата се навалица и обикаляха по спирала около общата си цел — нажеженият до бяло диск, заобиколен от рояци гигантски игли, които едва не се допираха до повърхността му.
Емерсън реши да не гледа натам. Дори самата мисъл за мястото, към което се приближаваха, бе също толкова мъчителна, колкото и изгарящия му лик.
Знаеше какво ще се случи преди „Стрийкър“ да пристигне и беше направил всичко възможно, за да се подготви.
Лишен от реч, Емерсън съвсем смътно схващаше защо са тук или какво означава фактът, че зангските кораби приятелски се смесват със съдове на дишащи кислород, които преди са отбягвали… или с които понякога са влизали в жестоки схватки. Докато гледаше как Джилиън и Сара разговарят, замислено смръщили чела, той се бе мъчил да открива смисъла на думите им. Но много от често повтаряните изрази — като „Прегръдката на вълните“ — не събуждаха каквато и да е реакция в наранения му мозък. Освен ако това нямаше нещо общо с постоянно усилващата се склонност на тялото му да се извива и протяга в определена посока и краката му сами да поемат към бялата звезда.
Само отделни думи сякаш събуждаха нещо в него, поне мъничко.
— Прегръдка — промълви той, като се наслаждаваше на чувственото й звучене.
Няколко часа по-рано бе седял до Сара, която спокойно беше отпуснала глава на рамото му. Той я галеше по косата — обичайният му начин дай помага да се освободи от напрежението на ежедневните й усилия да изтръгне истина от вселената с помощта на любимата си математика. Неговото задължение бе приятно. С радост би й дал всичко, от което се нуждаеше.
Разбира се, освен онова, което искаше този път. С нежни загатвания Сара свенливо му беше дала да разбере, че би желала да станат още по-близки… но той трябваше дай откаже. Емерсън се отскубна от топлата й прегръдка и видя въпросите в очите й. Страх, че може би не я намира за привлекателна. Страх, че раните са го лишили от мъжки желания. Страх, че навярно на двама им остава съвсем малко време да станат едно.