![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
— Заслужава си да обсъдим още един въпрос — продължи X. — аз/ние научихме нещо ново, като подслушахме командния канал. Докладите показват, че на мостика цари дълбока загриженост. Капитан-водачът и купчината-жрец разискват значението на наскоро получено съобщение.
— Съобщение ли?
— Предупреждение, което неотдавна е било излъчено из целите Пет галактики. Ако е вярно, то предвещава злини за невероятно много раси и кланове, но най-вече за този кораб и всички на борда.
— Кой е пратил това предупреждение? — попита Ларк.
— Родният свят на собствената ти раса, Ларк Куулън. Обсадената Земя.
Чувствайки, че няма какво да губи, съветът Терагенс очевидно неотдавна е излъчил еретична теория, която обяснява катаклизмите, разтърсващи Петте галактики. Хипотеза, развита от техни мъдреци след тайно комбиниране на вълконски математически заклинания с галактянската наука. Тази концепция е толкова дръзка — толкова тревожни и страшни са нейните обвинения, — че великите институти са били принудени да разпространят отчаяни опровержения. Всъщност толкова отчаяни, че мнозина са повярвали на земянитите!
Реакцията е била толкова сериозна, че сега някои кланове пращат армади да помогнат на Земята да разкъса обсадата, докато други се обединяват и замислят жесток геноцид! Бойните флоти край родната ти планета са били десетократно подсилени.
Ларк слушаше, отначало неспособен да направи каквото и да е друго, освен да премигва — поне десетина пъти, — от изненада.
— Но… какво… — Той поклати глава, което предизвика нервната реакция на зангския му спътник. — Но какво е това предупреждение?
Съществото, което наричаше X, изрази тревожно благоговение като джиджоски трек.
— Те твърдят, че великите институти са скривали ужасна опасност. Че повечето от връзките, обединяващи нашите Пет галактики, скоро могат да се разпаднат и неподготвените да бъдат сполетени от жестока гибел. Че последвалият хаос може да погуби много велики постижения.
Нещо повече, ако земянитите са прави и това не е измама, ние на борда на „Полкджхи“ сме в най-голяма опасност. Тук, на това свято място, където трансцендентните същества се стремят към просветление в Прегръдката на вълните.
Дуер
Отначало очакваше лесно да открие Рети.
Човешко същество трудно можеше да се скрие в Каззкарк. Където и да идеше Дуер, всички се обръщаха и го зяпаха с всевъзможни сетивни органи. Сочеха го с крайници и пипала и забележките им на десетки галактянски езици го следваха по всяка уличка. Очевидно земянитите имаха лоша слава.
Даже никой в Каззкарк да нямаше представа що за смрадливо двуного е Рети, момичето само щеше да привлече вниманието. През цялото време, откакто познаваше младата преждевремка, тази й особеност никога не й изневеряваше.
Дуер беше по-сдържан. Предпочиташе да се движи тихо из това странно, шумно място — огромно като каньон и все пак клаустрофобично като бамбукова гора, с крехък покрив, който не позволяваше на скъпоценния въздух да се изпари в космоса. Чувстваше се достатъчно неспокойно и без тълпите извънземни, които шумно спореха или жестикулираха и почваха да шепнат, щом се приближеше.
„Винаги съм мразел навалиците. Но според Хари Хармс това било само малка база! Не мога да си представя истински град.“
Дуер се опитваше да не зяпа, отчасти защото бе нахално, а и за да не прилича на пълен селяк. В една от историите, които майка му често му четеше преди лягане, се разказваше за невинен провинциалист, пристигнал в многолюден град, само за да бъде обран от местните хищници.
„За щастие нямам много за крадене“, каза си той.
На поредната пресечка Дуер спря да помисли.
„Къде щях да избягам, ако бях на мястото на Рети?“
Само да беше внимавал и това нямаше да се случи. Докато чакаха Хари в сградата на Института по навигация, Дуер бе оставил Рети, за да отиде до тоалетната. Това му отне известно време, докато проучваше странните механизми, предназначени за отпадъчните продукти на много видове. Когато се върна — объркан и обезсърчен от няколко едва не завършили фатално инцидента, — той откри, че Рети я няма и външната врата зее отворена към оживената улица.
„Хари ще побеснее“, помисли си Дуер и се втурна навън с надеждата да я види. За миг зърна ниска двунога фигура, която тъкмо завиваше зад ъгъла, и се затича след нея, но скоро я загуби в лабиринта от странични улички.
Трябваше да измисли план. Дуер внимателно прехвърли наум списъка с целите на момичето.
„Номер едно — да избяга от Джиджо и да се погрижи никой да не може да я върне обратно.“