Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Хоменум ревелио! — изрече гласът в долния край на стълбата.
Хари чу как Хърмаяни ахва и изпита странното чувство, че ниско над него прелита нещо и потапя в сянката си тялото му.
— Горе наистина има някой, Селуин! — рязко каза вторият глас.
— Там е Потър, казвам ви, Потър е! — простена Ксенофилиус. — Много ви моля… умолявам ви… върнете ми Луна, доведете ми я…
— Ще си получиш момиченцето, Лъвгуд — каза Селуин, — ако се качиш горе и ми доведеш Хари Потър. Но ако това е заговор, ако е някакъв номер, ако имаш съучастник, който ни причаква там, за да ни устрои засада, ще видим дали можем да ти запазим малко от дъщерята — да има какво да погребеш.
Ксенофилиус зави от страх и отчаяние. Чуха се дращене и суетене — той се опитваше да се промуши през отломките по стъпалата.
— Елате — прошепна Хари, — да се махаме оттук!
Той започна да се измъква от развалините под прикритието на шума, който Ксенофилиус вдигаше на стълбата. Рон беше затиснат: Хари и Хърмаяни се покатериха възможно най-тихо по отломките и отидоха до мястото, където той лежеше и се опитваше да вдигне тежкия шкаф, паднал върху краката му. Трясъците и стърженето на Ксенофилиус се приближаваха все повече, но Хърмаяни успя да освободи Рон с хвърковата магия.
— Дотук добре — каза задъхана тя точно когато счупената печатарска машина, препречила горния край на стълбата, се разтресе — Ксенофилиус беше само на няколко крачки от тях. Хърмаяни още беше цялата в бял прах. — Доверяваш ли ми се, Хари?
Той кимна.
— Добре — прошепна тя, — дай ми мантията невидимка. Рон, сложи си я.
— Аз ли? Ами Хари…
— Много те моля, Рон! Хари, ти се хвани здраво за ръката ми, а ти, Рон, се дръж за рамото ми.
Хари протегна лявата си ръка. Рон изчезна под мантията. Печатарската машина, препречила стълбата, се тресеше: Ксенофилиус се мъчеше да я премести с хвърковата магия. Хари не знаеше какво чака Хърмаяни.
— Дръж се здраво — прошепна тя. — Дръж се здраво… сега!
Бялото като платно лице на Ксенофилиус се показа над шкафа.
— Обливиате! — извика Хърмаяни с насочена към лицето му магическа пръчка, а после към пода долу: — Депримо!28
Беше пробила дупка в пода на всекидневната. Тримата западаха като молози, Хари стискаше със сетни сили ръката й, отдолу се чу писък и той зърна двама мъже, които се опитаха да се отдръпнат, когато върху тях от разбития таван се посипаха огромни количества мазилка и натрошена покъщнина. Хърмаяни се завъртя във въздуха и отново изтегли в мрака Хари, в чиито уши отекна тътенът на срутилата се къща.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ВТОРА
ДАРОВЕТЕ НА СМЪРТТА
Хари падна задъхан на тревата и веднага се изправи. Явно се бяха приземили в ъгъла на една нива по здрач, а Хърмаяни веднага затича в кръг около тях, като размахваше магическата пръчка.
— Протего тоталум… Салвио магиатикум…
— Ах, тъпият му гаден дърт предател! — простена Рон, след като се показа изпод мантията невидимка и я хвърли на Хари. — Хърмаяни, ти си гениална… направо гениална, не мога да повярвам, че се измъкнахме!
— Каве инимикум… Нали ви казах, че това е рог на бълвачозавър? Не го ли предупреждавах? А сега къщата му хвръкна във въздуха!
— Така му се пада! — заяви Рон, докато оглеждаше скъсаните си джинси и разранените си крака. — Какво ще му направят според вас?
— О, дано не го убият! — простена Хърмаяни. — Точно заради това исках смъртожадните да видят Хари преди да изчезнем — за да разберат, че Ксенофилиус не лъже!
— А защо скри мен? — полюбопитства Рон.
— Нали уж лежиш болен от шаренопръска, Рон! Отвлекли са Луна, защото баща й подкрепяше Хари! Какво ще стане със семейството ти, ако узнаят, че си с него?
— Ами майка ти и баща ти?
— Те са в Австралия — напомни Хърмаяни. — Би трябвало да им се размине. Не знаят нищо.
— Ти си гениална! — повтори Рон и я погледна със страхопочитание.
— Така си е, Хърмаяни — съгласи се разпалено Хари, — направо не знам какво щяхме да правим без теб.
Тя грейна, но веднага след това лицето й стана угрижено.
— Ами Луна?
— Ако казват истината и тя е още жива… — подхвана Рон.
— Не говори така, чу ли! — изпищя Хърмаяни. — Трябва да е жива, трябва!
— В такъв случай предполагам, че е в Азкабан — каза Рон. — Но дали ще излезе жива оттам… мнозина не успяват…
— Ще излезе, ще излезе — отсече Хари. Не искаше и да мисли, че може да стане другояче. — Тя си е оправна, много по-оправна, отколкото мислите. Вероятно обяснява на всичките си съкилийници за хапливите бръмбазъци и наргълите.
28
От „deprimo“ (лат) — „изкопавам“. — Б.пр.