Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Нещо падна на пода, проблесна и се търкулна под стола: докато вадеше писмото, Хари беше избутал снича. Наведе се да го вдигне и точно тогава току-що отприщилият се извор с невероятни открития му поднесе още един проблясък, при който го плиснаха стъписване и изумление и той извика:
— ВЪТРЕ Е! Дъмбълдор ми е оставил пръстена… вътре в снича е!
— Така ли… така ли мислиш?
Хари не проумяваше защо Рон е озадачен. За него беше толкова очевидно, толкова ясно: всичко си идваше на мястото, всичко… неговата мантия беше третият Дар, а щом разбере как да отвори снича, щеше да притежава и втория и после му оставаше само да намери първия — Бъзовата пръчка, и тогава…
Но после се почувства така, сякаш на осветена сцена е паднала завеса: цялото му вълнение, всичките му надежди и щастие бяха попарени в миг и Хари стоеше сам-самичък в мрака, а славната магия беше развалена.
— Ето какво търси той…
От промяната в гласа му Рон и Хърмаяни се уплашиха още повече.
— Ти-знаеш-кой търси Бъзовата пръчка!
Хари им обърна гръб — да не гледа напрегнатите им лица, върху които се беше изписало неверие. Знаеше, че това е истината. Всичко си идваше на мястото. Волдемор търсеше не нова, а стара, много стара пръчка. Хари отиде при входа на палатката, забрави за Рон и Хърмаяни, загледа се в нощта и се замисли…
Волдемор беше израсъл в мъгълско сиропиталище. Когато е бил малък, никой не му е чел от „Приказките на барда Бийдъл“, точно както не ги бяха чели и на Хари. Малцина сред магьосниците вярваха в съществуването на Даровете на Смъртта. Беше ли възможно Волдемор да знае за тях?
Хари се взря в мрака… ако е знаел за Даровете на Смъртта, Волдемор със сигурност е щял да тръгне да ги търси и би направил всичко възможно да ги притежава, защото който притежава и трите предмета, става господар на Смъртта! Ако е знаел за Даровете на Смъртта, изобщо нямаше да му трябват хоркрукси. Нима простият факт, че е взел един от Даровете и го е превърнал в хоркрукс, не доказваше, че Волдемор не е знаел последната велика тайна на магьосниците?
А това означаваше, че издирва Бъзовата пръчка, без да осъзнава докрай колко е всемогъща, без да подозира, че е един от трите Дара… защото именно тя беше Дарът, който не можеше да бъде скрит и за чието съществуване знаеха най-много хора… Кървавата следа на Бъзовата пръчка е обагрила страниците на магьосническата история…
Хари загледа пръснатите тук-там по небето облаци и лика на бялата месечина, по който се гънеха опушеносиви и сребристи ивици. Чувстваше се зашеметен и изумен от своите открития.
Извърна се към палатката. Стъписа се, като видя, че Рон и Хърмаяни стоят точно където ги е оставил — Хърмаяни още държеше писмото на Лили, а Рон до нея изглеждаше леко разтревожен. Толкова ли не си даваха сметка колко далеч са стигнали през последните няколко минути?!
— Всичко е ясно — заяви Хари в опит да ги приобщи към сиянието на собствената си изумена увереност. — Това обяснява всичко. Даровете на Смъртта си съществуват и един от тях… а може би и два… са у мен. — Той вдигна снича. — А Вие-знаете-кой издирва под дърво и камък третия, той обаче не е наясно… мисли си, че това просто е много добра магическа пръчка…
— Хари — каза Хърмаяни и след като отиде при него, му върна писмото на Лили, — извинявай, но според мен грешиш, грешиш във всичко.
— Толкова ли не виждаш?! Всичко си идва на мястото…
— Не, няма такова нещо — възрази тя. — Ти просто се увличаш. Много те моля — повиши глас Хърмаяни, защото той понечи да я прекъсне, — много те моля, отговори ми само на едно. Ако Даровете на Смъртта наистина съществуваха и Дъмбълдор е знаел за тях, знаел е, че който притежава и трите, ще стане господар на Смъртта… защо не ти е казал? Защо?
Той имаше готов отговор.
— Но ти сама го каза, Хърмаяни! Човек трябва сам да разбере за тях! Това е търсене!
— Казах го само за да се опитам да те убедя да отидем у Лъвгуд! — извика тя отчаяно. — Не съм го мислила наистина!
Хари не й обърна внимание.
— Дъмбълдор обикновено ме оставяше сам да откривам разни неща. Оставяше ме да си опитам силите, да поема рисковете. Струва ми се, че и сега е направил така.
— Това не е игра, Хари, не е упражнение! Това вече е наистина и Дъмбълдор ти е оставил съвсем ясни указания: да намериш хоркруксите и да ги унищожиш! Този знак не означава нищо, забрави ги тия Дарове на Смъртта, не можем да си позволим да се отклоняваме…
Хари почти не я слушаше. Въртеше и въртеше снича в ръцете си и едва ли не очакваше той да се счупи, да се отвори и вътре да види Животворния камък — доказателство пред Хърмаяни, че той е бил прав и Даровете на Смъртта са реалност.