Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Спусна се тишина. Накрая Хърмаяни попита сковано:
— Господин Лъвгуд, родът Певърил свързан ли е по някакъв начин с Даровете на Смъртта?
Ксенофилиус се стъписа, а в паметта на Хари изникна нещо, но не можеше да се сети с какво точно е свързано то. Певърил… беше чувал и преди това име…
— Но ти, млада госпожице, ме заблуждаваш! — възкликна Ксенофилиус, който беше изправил гръб на стола и смаяно зяпаше Хърмаяни. — Мислех, че си новачка в търсенето на Даровете! Мнозина от онези, които ги издирват, смятат, че именно родът Певърил е свързан по всякакъв начин — всякак! — с Даровете!
— Кой е този Певърил? — попита Рон.
— Това име е написано върху гроба със знака в Годрикс Холоу — обясни Хърмаяни, без да сваля очи от Ксенофилиус. — Игнотус Певърил.
— Точно така! — заяви Ксенофилиус и многозначително вдигна показалец. — Знакът на Даровете на Смъртта върху гроба на Игнотус е неопровержимо доказателство!
— За какво? — попита Рон.
— Как за какво — че тримата братя от приказката всъщност са тримата братя Певърил: Антиох, Кадмус и Игнотус! Че те са първите притежатели на Даровете!
След поредния поглед към прозореца той стана, взе подноса и се отправи към витата стълба.
— Ще останете ли за вечеря? — провикна се чак след като се беше скрил отново долу. — Всички гости не пропускат да ни поискат рецептата за супата от дългокраки гълтачи.
— Сигурно за да я покажат в отделението „Натравяне“ в „Свети Мънго“ — промърмори Рон.
Хари изчака да чуят как Ксенофилиус снове долу в кухнята и чак тогава попита Хърмаяни:
— Какво мислиш?
— О, Хари — отвърна тягостно тя, — пълни глупости! Знакът не може да означава това. Само Ксенофилиус си го тълкува по този нелеп начин. Каква загуба на време!
— Сигурно именно той ни е донесъл нагънатороги шнорхелоподобни квакльовци — вметна Рон.
— И ти ли не вярваш? — Хари се обърна към него.
— Не, това е приказка, каквато хората разказват на децата си и те да си извлекат поука. Не си търси белята, не се бий, не си играй с неща, които е по-добре да не докосваш! Дръж си главата наведена, гледай си работата и всичко ще бъде наред… Сега като се замисля — допълни Рон, — може би се смята, че бъзовите пръчки носят нещастие именно заради тази приказка.
— Какво, какво?
— Ами онези суеверия… През май родена вещица, жена на мъгъл става. Магията по мрак разваля се сред нощ. Бъзова пръчка добро не носи… Сигурно сте ги чували. Мама знае колкото щеш.
— Ние с Хари сме възпитавани от мъгъли — напомни му Хърмаяни, — нас са ни учили на други суеверия. — Тя въздъхна тежко, защото откъм кухнята се разнесе смрад. Единственото хубаво на раздразнението й от Ксенофилиус беше, че явно беше забравила да се сърди на Рон. — Май си прав. Това е поучителна приказка, очевидно е кой дар е най-добър и кой ще избереш…
Тримата отговориха едновременно. Хърмаяни:
— Мантията.
Рон:
— Пръчката.
Хари:
— Камъка.
Спогледаха се изненадани и развеселени.
— Очаква се да кажеш Мантията — обясни Рон на Хърмаяни, — но за какво ти е да си невидим, ако у теб е пръчката! Ами да, непобедимата пръчка, Хърмаяни!
— Ние вече имаме мантия невидимка! — напомни Хари.
— И тя ни е помогнала много, ако случайно не си забелязал — добави Хърмаяни. — Докато пръчката неминуемо навлича неприятности…
— Само ако разтръбяваш, че е у теб — възрази Рон. — Само ако си някой тъпанар и тръгнеш да се хвалиш наляво и надясно, размахваш я над главата си, подскачаш и пееш: „Вижте каква непобедима пръчка си имам, ако ви стиска, елате да си премерим силите.“ Но ако си държиш устата затворена…
— Да, ама ти можеш ли изобщо да си държиш устата затворена? — подметна скептично Хърмаяни. — Знаете ли, единственото вярно нещо, което ни каза Ксенофилиус, е, че от векове се разказва за всесилни магически пръчки.
— Така ли? — възкликна Хари.
Хърмаяни беше направо отчаяна: изражението й беше толкова трогателно познато, че Хари и Рон се ухилиха.
— Смъртоносната пръчка, Пръчката на Ориста — появяват се през столетията с различни имена и обикновено принадлежат на черен магьосник, който се хвали с тях. Професор Бинс ни е споменавал за някои, но… О, това са пълни глупости! Магическите пръчки са точно толкова могъщи, колкото магьосника, в чиито ръце са се озовали… Някои магьосници просто обичат да се хвалят, че тяхната пръчка е по-голяма и по-добра, отколкото на другите.