Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Но в приказката никъде не се говори за такива Дарове! — възрази Хърмаяни.
— Е, то се знае, че не се говори — заяви влудяващо самодоволно Ксенофилиус. — Това е детска приказка, разказвана да забавлява, а не да поучава. Ала онези от нас, които разбират от такива неща, долавят, че в древната приказка се говори за три реликви, или Дарове, които, ако се съберат на едно място, ще направят своя притежател господар на Смъртта. — Настъпи кратко мълчание, през което Ксенофилиус погледна през прозореца. Слънцето вече се беше снишило на небето. — Скоро Луна ще е хванала достатъчно дългокраки гълтачи — пророни той тихо.
— Когато казвате „господар на Смъртта“… — обади се Рон.
— Господар — повтори Ксенофилиус и разлюля ръка. — Повелител. Победител. Която дума предпочиташ.
— Но в такъв случай… нима искате да кажете… — бавно подхвана Хърмаяни и Хари усети, че тя се опитва да прикрие и последните следи от неверие в гласа си, — … вярвате ли, че тези предмети… тези Дарове наистина съществуват?
Ксенофилиус отново вдигна вежди.
— Ама разбира се, че съществуват!
— Но как е възможно, господин Лъвгуд — продължи Хърмаяни и явно едва се сдържаше, — изобщо да вярвате в такова нещо?
— Луна ми е разказала всичко за теб, млада госпожице — рече Ксенофилиус, — доколкото разбирам, ти не си неумна, затова пък си болезнено ограничена. Назадничава. Тесногръда.
— Защо не вземеш да премериш оная шапка, Хърмаяни? — предложи Рон и кимна към смехотворното украшение за глава.
Гласът му трепереше — той едва се сдържаше да не прихне.
— Господин Лъвгуд — подхвана пак Хърмаяни, — всички знаем, че мантии невидимки наистина съществуват. Срещат се рядко, но ги има. Докато…
— Но третият Дар е истинска мантия за невидимост, госпожице Грейнджър! Искам да кажа, че това не е някакво пътническо наметало, просмукано с хамелеонизиращо заклинание или с магия за заслепление, или пък изтъкано от вълна на полупотайник, което първоначално те крие, но после с годините избелява и става полупрозрачно. Говорим за мантия, с която наистина ставаш напълно невидим и която е вечна, крие те постоянно, и то така, че си абсолютно неоткриваем, каквито и заклинания да й се направят. Колко такива мантии си виждала, госпожице Грейнджър?
Хърмаяни отвори уста да отговори, после пак я затвори — изглеждаше по-объркана от всякога. Тримата с Хари и Рон се спогледаха и Хари разбра, че мислят за едно и също — че в този миг в стаята при тях има мантия точно като току-що описаната от Ксенофилиус.
— Ами да — каза той, сякаш ги е разгромил с разумни доводи. — Никой от вас не е виждал такова нещо. Който го притежава, ще бъде неизмеримо богат, нали?
Ксенофилиус отново погледна през прозореца. Небето се беше обагрило в най-бледия оттенък на розовото.
— Добре де — каза объркана Хърмаяни. — Да приемем, че тази Мантия наистина съществува… ами камъкът, господин Лъвгуд? Онова, което нарекохте Животворен камък?
— Какво за него?
— Как е възможно той да е истински?
— Докажи обратното — подкани Ксенофилиус.
Хърмаяни се възмути.
— Но това… извинявайте, но това е направо смехотворно! Как да докажа, че той не съществува? Нима очаквате да взема всички… всички камъчета по света и едно по едно да ги подложа на проверка? Така можете да твърдите, че всичко каквото ви хрумне е истинско, ако единственото основание за убедеността ви е, че никой не може да докаже обратното.
— Да, мога — рече Ксенофилиус. — Радвам се да видя, че вече не разсъждаваш толкова тесногръдо.
— Ами Бъзовата пръчка — побърза да се намеси Хари още преди Хърмаяни да е отговорила, — и за нея ли смятате, че съществува?
— О, в случая с пръчката има безброй доказателства — потвърди Ксенофилиус. — Бъзовата пръчка е Дарът, който може да се проследи най-лесно заради начина, по който се предава от ръка на ръка.
— И как точно се предава? — полюбопитства Хари.
— Притежателят на пръчката трябва да я отнеме със сила от предишния й собственик, ако иска да бъде неин истински господар — обясни Ксенофилиус. — Със сигурност сте чували, че пръчката се е озовала у Егбърт Зловещия, след като е съсякъл Емерик Злия. И че Годелот е издъхнал в собственото си подземие, след като синът му Хереуорд му отнел пръчката. И как страховитият Локсиас е взел пръчката от Барнабас Девърил, когото убил. Кървавата следа на Бъзовата пръчка е обагрила страниците на магьосническата история.
Хари погледна към Хърмаяни. Тя се беше свъсила срещу Ксенофилиус, но не му възразяваше.
— И къде е според вас Бъзовата пръчка сега? — попита Рон.
— Кой знае… — отговори Ксенофилиус, загледан през прозореца. — Кой знае къде лежи скрита Бъзовата пръчка? Подир Аркус и Ливиус следите й се губят. Никой не знае със сигурност кой точно от двамата е сразил Локсиас и кой е взел пръчката. Никой не знае и кой е сразил тях. Уви, тук историята мълчи.