Тайната история на Мосад

Клуб „Оейзис“ се превърна в арена на битката за завоюване на сърцата и умовете на африканските революционери. Нощите преминаваха в дълги дискусии на тема как без особена публичност тероризмът да се превърне в оръжие, целещо се единствено в предварително избрани мишени, или за необходимостта никога да не губят от поглед крайната цел — извоюването на свобода и независимост. В задушния клуб се крояха заговори, сключваха се сделки, определяха се цели, които да бъдат унищожаване и екзекутиране. Някои ставаха жертва на засади на пътя, други срещаха смъртта в леглата си. Един ден бе екзекутиран агент на КГБ, на следващия — шпионин на КТРС. Всяка от страните обвиняваше другата за стореното, което всъщност беше дело на Мосад.

В „Оейзис“ нощите продължаваха постарому и край бамбуковите масички се крояха нови планове, докато дъждът барабанеше по тенекиения покрив и къпеше хълмовете. Нямаше дори нужда да шепнат, но старите навици трудно отмираха.

Меир Амит изложи накратко всичко, което беше научил за КТРС. Тази служба се славеше с традиции в шпионажа, които можеха да бъдат проследени 2 500 години назад. Векове наред бе служила на императорите, за да шпионират подчинените си. Но с възкачването на Мао, а след него и на Дън Сяопин китайското разузнаване, както и много други неща в страната, поеха в нова посока. КТРС започна да разпростира мрежата си отвъд Тихия океан в Съединените щати, в Европа, в Близкия изток и най-накрая — в Африка.

Мрежата не се използваше само за шпионаж — през нея се осъществяваха търговията с наркотици и прането на пари. Половината от опиума в света се отглеждаше в близост до Китай в Златния триъгълник — Тайланд, Лаос и Мианмар, а КТРС изнасяше контрабандно наркотици на Запад заедно с банди от триадите. Като се имаше предвид, че Хонконг бе един от главните световни центрове за пране на пари, КТРС имаше идеална възможност да прикрие приходите на Китай от трафика на наркотици. Тези пари бяха използвани за финансиране на операциите на Китай в Африка, които от 1964 година се контролираха от генералния директор на КТРС — Цяо Ши. Той беше висок, прегърбен мъж, който обожаваше френски коняк и кубински пури, управляваше стотици шпиони и бюджет за подкупи и изнудвания, съизмерим единствено със средствата на КГБ. Трудовите лагери в Централен Китай бяха пълни с хора, осмелили се да предизвикат по някакъв повод Цяо. Психологическият портрет, изготвен от Мосад, го описваше като човек, чиято кариера бе низ от изкусни подмолни ходове.