Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

— Все едно трябваше пак да се запознаваме, толкова дълго беше липсвал от живота ни — разказваше след това Рене. — Денят след освобождаването му беше чудесен. Помолихме го да има търпение, защото искахме да узнаем толкова много неща. Любопитствахме как живеят осъдените на смърт. Той беше много мил и няколко часа отговаря на въпросите ни, без да му омръзне. Аз попитах: „От какво са тези белези по ръцете ти?“ А той отговори: „Бях толкова депресиран, че седях и сам се режех.“ Питахме го за килията, за храната и прочие. След куп въпроси той най-сетне ни погледна и каза: „Предпочитам повече да не мисля за това. Хайде да говорим за нещо друго.“ И ние се съгласихме. Той седеше на двора, пееше и свиреше на китарата си. Понякога го чувахме в къщата и едва не се разплаквахме, защото бяхме отвикнали да е с нас и изведнъж осъзнахме какво е преживял. Той отиваше до хладилника, отваряше вратата и просто гледаше вътре, докато реши какво да си вземе. Беше като зашеметен от количеството храна и че може да яде каквото си иска. Стоеше до прозореца в кухнята и се чудеше какви хубави коли караме. Дори не бе чувал за някои марки. Един ден, докато обикаляхме с колата, обясни колко е различно да виждаш не затворници, а обикновени хора, които си вървят по улицата и всеки си гледа работата.