Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Хедър вдигна изненадано вежди.
— Но аз мислех, че това е портретът…
— Него ще донеса след малко. Реших междувременно да те оставя да се полюбуваш на нашия подарък за рождения ти ден.
Хедър зачака нетърпеливо. Когато Сарина обърна картината към нея, дъхът й секна. Щедростта и талантът на това момиче не преставаха да я смайват. Платното представляваше портрет на Бо, нарисуван с много любов и отговарящ съвсем точно на оригинала.
— О, Сарина! Великолепен е! И как реши да се разделиш с него?
Сарина се усмихна. Радваше се, че е доставила такова удоволствие на жената, която за нея бе не просто свекърва, а преди всичко чудесна приятелка.
— Имам си истинския Бо до мен всеки ден, така че мога да си нарисувам друг когато пожелая.
— Бог да те благослови, дете — каза с обич Хедър, опитвайки се да сдържи сълзите си, и пристъпи към снаха си, за да я прегърне. — Не помня друг подарък, който да ме е правил толкова щастлива. Двамата с Бо трябва да дойдете у нас и да ни помогнете да решим къде да закачим портретите. Освен това ще трябва да ти поръчам портрет и на съпруга си… ако, разбира се, той е способен да седи на едно място достатъчно дълго, за да ти позира.
Сарина сведе замислено поглед към наедрелия си корем.
— Боя се, че този проект ще трябва да почака докато се роди бебето, мамо Хедър. И сега ми е трудно да стигам статива, а през следващия месец това, струва ми се, ще стане почти невъзможно.
Радостен блясък замени сълзите в очите на Хедър.
— О, толкова е хубаво, че ще си имаме внуче. Уверявам те, че всички в Хартхейвън са ужасно щастливи от мисълта за ново бебе в семейството. Хети е извън себе си от радост.
— Бо се чуди дали Хети ще иска да ми акушира. Безпокои се, че възрастта й е твърде напреднала. Аз ходя на прегледи при един лекар, който живее малко по-нататък по улицата, и бих искала, ако това няма да засегне Хети прекалено много, да го помоля да ми помогне при раждането. Струва ми се доста надежден, а и както чувам от жените, които се отбиват на чай, той се грижи за по-голямата част от чарлстънския елит… — Сарина сви рамене и добави: — Макар че това само по себе си не означава, че е добър лекар.
— Във всички случаи трябва да направиш това, което ще е най-добро за теб, Сарина — отвърна Хедър. — Става въпрос за теб и твоето дете. Освен това Хети съзнава, че вече не е млада и че не може да се грижи за всичко като преди, но съм сигурна, че много би искала да бъде под ръка при появата на новото поколение, макар и само като свидетел. Като стана дума за това, мисля че Брандън и аз също бихме искали да дойдем… ако нямаш нищо против.
— Разбира се! Трябва да дойдете! Бо ще ви очаква! — засмя се весело Сарина. — Ще подготвим къщата за гости след три-четири седмици…
— И да се надяваме, че няма да им се наложи да се застояват — добави Хедър през смях.
— А сега — каза Сарина, като притисна длани една към друга, — настъпва дългоочакваният момент. Портретът, на който си заедно със своите дъщери, е готов, но този път мисля да помоля Джаспър да го донесе вместо мен. Искаш ли междувременно още малко чай?
Хедър поклати глава.
— Може и да изпия още една чаша след като донесат картината, но сега определено не искам. През цялото това време ти нито веднъж не ни позволи да я видим. Вече изгарям от любопитство.
След още няколко мига на напрегнато очакване Хедър получи и другия портрет и просто онемя от възхищение. Жената от портрета, седнала между двете си дъщери, бе много красива, и това я поласка.
— Наистина ли изглеждам така? — предпазливо попита тя. — Или е просто проява на любезност от твоя страна, мило дете?
Сарина се усмихна, очарована от тази липса на суета. Свекърва й всъщност имаше пълното право да се гордее с красотата си.
— Такава те виждам аз… а също и Бо. Такава си и в очите на татко Брандън. Самият той ми го каза, когато видя и одобри завършения портрет. Дъщерите ти много приличат на теб. Те са не по-малко красиви.
При всичките си посещения в домовете на своите познати в Чарлстън и околностите му, Хедър никога не беше виждала по-красив и точен портрет.
— Убедена съм, че когато хората, гостуващи в дома ни, видят двата портрета, ще те засипят с поръчки. Честна дума, Сарина, няма съмнение, че твоят талант далеч превъзхожда уменията на местните художници.
— Радвам се да го чуя, но честно казано не знам дали ще имам много време… а и желание да рисувам толкова след като се роди бебето — отвърна Сарина с усмивка, взе чайника и се наведе да налее на гостенката си още една чаша. — Сигурна съм, че ще ми бъде много по-интересно и забавно да се грижа за него.
Хедър закри чашата си с длан и не позволи на снаха си да я напълни.