Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Когато най-накрая възвърна съзнанието си в стаята за обучение, усещаше слабост, сякаш беше стояла напрегната часове наред, забравила дори да диша.
Съзнанието на Род’х я беше следвало по целия път на връщане, докосвайки от време на време нейното, за да почерпи сила и увереност от нея. Тя изпита съжаление към него. Междувременно останалите й братя и сестри в момента предпочитаха да се забавляват с инструктивни игри. Очевидно отдавна бяха изгубили интерес към упражнението, но тя и Род’х не се бяха разсеяли.
Свещениците-философи и духовните инструктори веднага забелязаха, че двамата с Род’х са се завърнали от духовното си пътешествие.
— Чудесно! Днес постигнахте голям напредък.
Осира’х огледа учителите и своите братя и сестри; съзнаваше, че всички те са само пионки. Повечето илдирийци нямаха точна представа какво точно се случва тук на Добро, но тя знаеше. Майка й беше жертвала живота си, за да й го каже.
Един от свещениците-философи се усмихна.
— Род’х, ти се приближаваш по умения до сестра си. Губернаторът Удру’х ще е доволен, че може да докладва за това на мага-император. Твоята сила ни предоставя много важна втора възможност.
Духовният инструктор побърза да добави:
— А Осира’х става по-силна, отколкото изобщо сме очаквали. Сега Илдирийската империя има бляскаво бъдеще срещу нашите неприятели.
— Да — каза тя. — Род’х е много силен.
Всъщност той може би беше по-подходящият кандидат. Макар да беше възпитавана да стане герой, Осира’х имаше един недостатък, от който Род’х не беше поразен. Него не го измъчваха никакви въпроси и съмнения.
79.
Нира
Под окъпаното от слънчевите лъчи небе на самотния си остров Нира беше предприела осъществяването на отчаяно рискован план. Трябваше да направи опит да се измъкне от своето изгнаничество, а смееше да се надява — и от Добро.
Нира стовари последния ствол на рухнало дърво зад линията, до която достигаха разярените вълни по време на редките бури, които връхлитаха острова. Беше й отнело много време да претърсва гъстите гори, но най-накрая успя да струпа достатъчно материал, без да се налага да поваля здрави дървета, което би било проклятие за една зелена жрица. Всички тези дървета бяха рухнали или от старост, или от яростните бури.
Изтегли един по един леките порести стволове до брега и с помощта на остри камъни и раковини обели кората и окастри възлестите клони. След това, прилагайки техники, запомнени от историите за корабокрушения, които беше чела на висок глас на световната гора — „Робинзон Крузо“, „Тайнственият остров“, „Швейцарското семейство Робинзон“ — тя привърза с лиани стволовете два по два един за друг и ги укрепи с лепкава смола. Салът й постепенно се оформи, стана достатъчно голям и здрав, за да се понесе върху водната шир.
Колкото повече напредваше с работата, толкова по-настойчиво я принуждаваше да бърза някаква вътрешна тревога. Губернаторът Удру’х можеше да пристигне всеки момент на неочаквана проверка и тя трябваше да успее да отплува, преди това да се е случило. Не биваше да му позволи да разбере с какво се е захванала. Като зелена жрица, нямаше нужда да губи време за събиране на провизии. Обширното езеро й осигуряваше прясна вода за пиене, а ярката слънчева светлина върху смарагдовата й кожа — необходимото препитание.
Единственото, от което се нуждаеше в момента, беше непреклонна решителност. Твърде дълго беше чакала, без да предприеме нищо. Осира’х вероятно я смяташе за мъртва, както и Джора’х, и всички на Терок. Но това ней даваше право да се предава и да се примирява със заточението си на този остров. Колкото й крехки да бяха шансовете й за успех, твърдо беше решила да направи всичко по силите си, за да промени нещата. Това й помагаше да остане жива и да съхрани разсъдъка си.
Когато салът най-после беше готов, тя нагласи платно от дебели листа, избута сала в езерото и се отдалечи от брега. Не знаеше къде отива и нямаше никаква представя в каква посока ще я отнесат ветровете и теченията, но все щеше да стигне… някъде. Засега изпитваше удовлетворение от самия факт, че се измъква от мястото, където я беше заточил губернаторът.
Вдигна очи към безкрайния небосвод и се отпусна върху сала, който се носеше по водата. Щеше да се остави в ръцете на съдбата да я отведе до някъде, след което щеше да се заеме със следващите си планове.
През целия ден духаше топъл вятър, но накрая се засили и започна да свисти през изсъхналите листа на платното. Салът започна да се клатушка и Нира се поуплаши. Безкрайната синя водна шир се простираше във всички посоки и никъде не се появяваше бряг. Макар никога да не беше виждала карта на Добро, тя знаеше, че това все пак е само езеро, колкото и да е огромно. Но не беше свикнала да е толкова далеч от твърда земя, от живи растения и дървета.