Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Антон беше безкрайно изненадан от собственото си самообладание — нали беше свикнал да се рови единствено в книгите и да наблюдава живота, анализирайки го отстрани, а не да предприема решителни действия! Все пак родителите му го бяха възпитавали да решава проблемите, да разчита на себе си и да не изпада в паника, така че като поддържаше приятни разговори и предлагаше изходи — даваше си сметка, че е единственият, който може да се справи с възникналата ситуация — той успя да вдъхне увереност на притеснения инженер и неговите техници и им помогна да открият аварийни системи и резервни енергийни източници, за да осигурят енергоподаване за централния купол. Докато ги успокояваше и окуражаваше, постепенно започна да изпитва все по-голяма увереност.
Нур’оф се изправи пред губернатора.
— Сега подаваме енергия от резервните акумулатори, за да задействаме животоподдържащите системи, но генераторите са напълно унищожени. Всичките ни четири главни устройства са разрушени. Разрушени! Някой е проникнал през тунелите и е унищожил централното ни енергооборудване.
— Това са шана рей! — настоя свещеникът-философ.
— Не е възможно шана рей да стигнат до тук — отсече паметителят Вао’сх, но Антон забеляза прокрадващата се несигурност и обърканост върху преливащото му от цветове лице.
— Излишно е да си измисляме митологични същества, за да си обясним случилото се — подкрепи го той.
— В Сагата нищо не е измислено — възрази Илюр’л.
— Енергийните ни системи няма да издържат дълго — намеси се Нур’оф. — Мога да осигуря светлина и топлина максимум за няколко дни. Ще разполагаме с достатъчно осветление, за да обсъдим възможни планове, но недостатъчно, за да се чувстваме комфортно и в безопасност. Резервните колектори са разрушени и новите ми термални вериги осигуряват съвсем слаб енергиен поток, но това няма да продължи дълго. Всички системи отново ще рухнат. Дори най-мощните батерии много скоро ще се изтощят.
— Тогава какво ще правим, губернаторе? — чуха се гласове. — Как ще се измъкнем? Къде ще отидем? Кой може да ни помогне?
Ави’х повдигна брадичка и издаде заповед като истински губернатор:
— Трябва да насочим енергията към комуникационните ни системи. Ще изпратим сигнал.
Антон знаеше, че без зелен жрец никакъв сигнал за помощ не може да стигне навреме до друга илдирийска планета или дори до кораб на Слънчевия флот. Септата бойни лайнери, която беше докарала губернатор Ави’х, беше отлетяла преди доста време и вече сигурно беше на няколко звездни системи оттук.
— Магът-император не може ли да усети случващото се чрез тизма? Няма ли да обяви тревога и да изпрати спасителни кораби? — попита Антон.
Вао’сх поклати глава.
— Губернаторът на Марата е негов брат, а не син. Връзката не е съвършена. Ако вниманието му не е насочено другаде, магът-император може да долови бедствието, в което сме изпаднали, но не достатъчно ясно, за да разбере, че трябва веднага да изпрати спасители.
— Кой друг би могъл да ни помогне?
Илюр’л се мъчеше да овладее страха си.
На администратора му хрумна нещо.
— Можем да се свържем с кликиските роботи в Марата Секда.
На лицето на Ави’х грейна въодушевление.
— Отлично предложение, Бхали’в. Да, градът би трябвало вече да е почти готов и там е ден. Роботите могат да ни помогнат и там ще изчакаме да ни спасят.
Всички се развикаха радостно.
— Ще се избавим.
— Отново ще бъдем под слънчевата светлина!
Антон изпита мигновена тревога.
— Чакайте малко. Първо, не знаем дали кликиските роботи не са виновниците за случилото се. Кой друг е на Марата?
— Шана рей! — настоя отново Илюрл. — Може би тъкмо те са прокопали всички тези подземни тунели, където цари вечен мрак.
Бхали’в погледна Антон с раздразнение.
— Тези роботи се трудят от десетилетия за нас и никога не са показали никакви признаци на предателство. Защо да не им се доверим?
Антон повдигна вежди.
— На първо място, защото някой току-що разруши всичките ни генератори и угаси осветлението.
Вместо да го изслушат, губернаторът и инженерът тръгнаха припряно към комуникационната зала, понесли няколко блестителя и една от свещите като предпазна мярка, въпреки че осветлението беше достатъчно.
Вао’сх мълчеше притеснено. Антон седна до него. Паметителят поклати осеяната си с изпъкналости глава.
— Убедени са, че са шана рей, защото не могат да си представят друг противник, който би могъл да стори това… но това е невъзможно! Абсолютно невъзможно.