Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Нашата памет е напълно изправна — отговори роботът.
Губернаторът се разсмя.
— Охо? Това май не го казвате на хората, а?
— Отношенията ни с човеците не са ваша работа.
Роботът пристъпваше неумолимо към разплодителния лагер. Човешките затворници надничаха иззад оградата, втренчени с ужас в зловещата черна машина, тъй като никога не бяха виждали подобно нещо.
Удру’х вървеше след робота и викаше:
— Хидрогите нападнаха илдирийски селища на Кронха 3, на Хирилка и на други планети. Кликиските роботи или не могат, или не искат да окажат жизненоважната подкрепа, за каквато сме се договорили. Илдирийците имат не само правото, но и задължението да се защитават. Щом вие не го правите, ще го направим ние.
Застанал до оградата, роботът засвятка с оптическите си сензори: сканираше хората, илдирийските медицински служители и бараките за разплод. Администраторите и лекарите започнаха да избутват децата на скрито, но роботът явно разбра, че много от тях са със смесена кръв на хора и илдирийци. Машината безмълвно събираше необходимата й информация.
— Поради двуличието си вие вече не сте наши партньори — продължи Удру’х.
После махна с ръка и стотина войници се струпаха около робота, за да попречат на по-нататъшните му наблюдения.
— Веднага се махни. Не те искаме тук.
Роботът дълго не предприе нищо — преценяваше шансовете си. Най-накрая завъртя туловището си и се заклатушка върху тънките си метални крака към кораба си. Беше приключил задачата си тук. Удру’х предположи, че не е особено доволен от онова, което е установил, и се разтревожи.
Даро’х мълчеше и гледаше неспокойно как кликиският космически кораб се издига с рев. Пламъците му обгориха земята и повредиха околните съоръжения. Най-накрая кандидат-губернаторът се обърна към чичо си и го изгледа въпросително.
Удру’х отпусна яката си, но все пак леко потрепваща ръка върху рамото на младия мъж.
— Трябва да изпратим светкавично съобщение до Илдира.
78.
Осира’х
След заминаването на зловещия кликиски робот Осира’х продължи духовното си обучение с всеотдайна прилежност. И отново се престори, че не разбира случващото се на Добро…
До този момент всичките й усилия бяха съсредоточени върху постигането на една-единствена цел. Нейните инструктори и пазачи, свещениците-философи и самият губернатор я възпитаваха и се обявяваха за нейни приятели. Внушаваха й по всички възможни начини изключителната роля, която й предстоеше да изиграе. Откакто се помнеше, тя полагаше максимални усилия и изпитваше искрена гордост от удовлетворението, с което Удру’х посрещаше всеки неин успех.
До нощта, през която най-после се срещна с майка си.
Беше усетила призивите, копнежа на непознатата, но някак си близка жена. Телепатичната връзка беше докоснала сърдечните струни на момиченцето и го беше накарала да наруши правилата и да излезе навън, в тъмното. И там, край оградата на разплодителния лагер, Осира’х срещна зелената жрица. Нира Кали. Майка си. Тайната, която Удру’х беше крил през цялото това време.
Осира’х не искаше да узнае, не искаше да повярва на всичко онова, което й беше споделила Нира чрез светкавично изградената телепатична връзка, но сега всички тези спомени бяха станали нейни, съвършено ярки в съзнанието й и тя не можеше да се освободи от разтърсващото я знание. Със сърцето си усещаше всичко, което беше изпитала майка й, включително огромната радост от любовна й към Джора’х. Това беше невероятно бреме за нея, но разумът и сърцето й бяха силни. Удру’х я беше научил да понася всичко заради своите собствени замисли.
През онази нощ Осира’х беше научила всички подробности за насила принудените да участват в разплодителната програма човеци, потомци на тайно отвлечения земен кораб. За свой ужас беше разбрала, че губернаторът, нейният наставник, който твърдеше, че се грижи за нея повече от всеки друг илдириец в Империята, е в основата на отвратителния проект. Удру’х беше изнасилил майка й, за да забременее с нейния брат Род’х. А когато я заловиха с Нира, пазачите ги разделиха и пребиха с тояги майка й. От този момент мислите й се лутаха като изгубени в пустошта.
Лъжи… толкова много лъжи.
След това Осира’х започна да се опитва да използва способностите си, за да надникне в най-потайните мисли на Удру’х. Стараеше се да го прави незабележимо, но духовното й докосване беше несръчно и губернаторът всеки път я усещаше. За неин късмет той само се радваше на нейните пораснали умения, без да се досеща за истинските й намерения.
Тогава Осира’х стана изключително предпазлива, тъй като не искаше губернаторът да разбере, че най-после е узнала мъчителната истина. Не го предизвикваше и не му разкриваше ужасните неща, които знаеше. Вместо това продължаваше духовното си обучение, полагаше максимални старания, за да стане още по-силна — сега вече заради собствените си намерения.