Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
След известно време губернаторът Ави’х и Нур’оф се върнаха с грейнали лица.
— Отлични новини! — заяви Ави’х. — Разговарях с кликиските роботи в купола Секда. Обясних им възникналата ситуация и те предлагат достатъчно съоръжения, продоволствие и провизии, за да ни настанят, докато изчакаме спасителната мисия. Но нямат транспорт, за да дойдат да ни вземат. Налага се сами да стигнем дотам.
— Как ще го направим? — попита Илюрл. — Марата Секда е чак от другата страна на света.
Ави’х погледна инженера, който отговори:
— Трябва да пропътуваме тъмната страна, за да излезем отново на светло. В хангарите отвън има три бързохода за придвижване по суша.
Илдирийците не се въодушевиха особено, но Антон вече беше прекосявал целия континент през последния дневен сезон и знаеше, че това не е невъзможно.
Тъй като участниците в малобройния екип продължиха да мърморят и да хленчат, най-накрая търпението на Вао’сх свърши и той викна:
— Спрете! Не чухте ли какво каза инженер Нур’оф? Цялата ни енергия скоро ще се изчерпи. Марата Прайм ще потъне в абсолютен мрак. Ако не тръгнем, преди да е станало прекалено късно, всички ще загинем тук в тъмнината.
Това беше достатъчно, за да спрат всякакви по-нататъшни оплаквания.
81.
Дейвлин Лотце
Небето над Крена помръкваше и изстиваше заедно с изтляващото слънце.
Веднага щом се върна от кратката си космическа проверка, Дейвлин събра колонистите — всичко сто и трийсет души — и им обясни извънредното положение. Изобщо не преувеличи, като каза, че това е най-ужасната заплаха, с която са се сблъсквали.
— Нямаме никакво време за общоградски събрания и спорове. Разполагаме най-много с една седмица, за да преустроим цялата колония. Да се окопаем и зазимим, което би ни осигурило поне минимален шанс да оцелеем.
Гласът му беше твърд и непоколебим.
Благодарение на преувеличените истории, които им беше разказала за него Рлинда Кет, колонистите го слушаха със страхопочитание и възхищение по-скоро за голямо негово неудоволствие, тъй като той не обичаше да привлича вниманието към себе си. Възприемаха го като герой, който би могъл да ги избави и от най-невероятните затруднения. И му повярваха.
— Този свят ще загине — продължи Дейвлин. Въпреки че изпитваше привързаност към тях, не искаше разкрасява ситуацията, в която бяха попаднали. — Фероуите губят сражението на слънцето. След няколко дни цялата система ще бъде скована от смъртоносен мраз и не мога да измисля никакъв начин да измъкна в безопасност някого от Крена.
Кметът Руис отпусна ръце върху корема си.
— Ние сме обикновени колонисти, Дейвлин. Никой няма претенции да разбира тези неща. Кажи ни какво да правим!
Дейвлин огледа втренчените в него лица; искаше му се да може да им отговори. За своя собствена изненада си даде сметка, че не му е безразлично какво си мислят за него и как го възприемат. Най-лошото, което би могъл да им каже, беше, че не знае. Всички виждаха помръкващото слънце и усещаха спадането на температурата, докато планетата се напрягаше да продължи да функционира под страховито намаляващата слънчева активност. Предстоеше им огромна работа, затова реши да ги окуражи.
Нареди цялото тежко машинно оборудване да бъде докарано в центъра на града и каза:
— Забравете за реколтата и добитъка. След една седмица домовете ви ще бъдат покрити от ледници. Можем да разчитаме единствено на складираната храна. Уверявам ви, че поне седем други неща ще се окажат фатални, преди да изчерпим дажбите.
Не ги изброи, но и колонистите не задаваха излишни въпроси.
— Единственият ни шанс е да съхраним живота си с всички възможни средства, докато пристигне помощ. А не разполагаме с много време.
Кметът кимна и унило попита:
— А кой ще ни спаси, Дейвлин?
— Все още мисля по този въпрос.
Огледаха още веднъж през телескопа на любителя астроном нестихващата битка в плазмените слоеве на слънцето. Фероуите отстъпваха, връхлитани от все по-многобройни рояци диамантени бойни кълба. Слънчевите петна се разрастваха като огромни рани. Огнените езици изригваха и се извисяваха от слънчевото ядро като последни издихания.
Пораженията бяха необратими. Звездата беше обречена.
Колонистите бяха втрещени от бързата промяна на климата. Над южния континент отделни части от атмосферата започваха да се сковават от студ, забушуваха яростни урагани — създаваха празни пространства, които на свой ред причиняваха гигантски засмукващи кориолисови бури. Скоро огромните вихри започнаха да се придвижват на север, като причиняваха още по-зловещи проблеми на колонистите.