Буреносни хоризонти

Младият Даро’х се втурна задъхан към него.

— Очакваме ли товар или посещение?

Губернаторът на Добро усети да го полазват хладни тръпки на ужас. Не разполагаше нито с манипула, нито дори със септа на Слънчевия флот. До този момент илдирийците не се нуждаеха от защита сред дълбините на Империята, а и магът-император Сайрок’х не искаше да привлича вниманието към тази отдалечена и според всеобщо споделяното мнение незначителна отломъчна колония. Сериозен пропуск, каза си Удру’х.

Ами ако Теранският ханзейски съюз беше открил Добро въпреки всички мерки за секретност? Ами ако Земните въоръжени сили бяха разбрали какво се е случило с изчезналия им заселнически кораб и изпращаха бойни кораби? Ами ако в глупостта си Джора’х им беше съобщил истината?

Но това беше невъзможно. Ад ар Кори’нх беше унищожил пустия „Бъртън“, без да остави и следа от него. А въпреки опасенията си относно експериментите на Добро магът-император все пак си даваше сметка за последиците, ако земното правителство узнае за случващото се тук.

— Ела с мен, за да разберем — каза Удру’х.

От главното селище бяха наизлезли пазачи, чиновници и учени и предпазливо се приближаваха към площадката за кацане.

Странният кораб се спусна към повърхността сред вихрушка от горещи газове и оглушителен шум. Конструкцията му беше твърде груба — целта явно беше да се създаде високоскоростен и ефикасен космически кораб, състоящ се единствено от двигатели и носещ модул. Недодяланите, но ефективни ракетни двигатели за убиване на скоростта изригнаха към земята черни струи.

Макар досега да не беше виждал подобен космически съд, губернаторът на Добро предположи кой би могъл да го конструира. Това можеше да се окаже по-лошо, отколкото ако ги бяха разконспирирали хората.

Един от долните люкове се отвори, сякаш бронирано мекотело разтвори черупката си, и под ярката слънчева светлина се появи кликиски робот. Завъртя глава и огледа с оптическите си сензори илдирийското селище и оградените бараки за човешките затворници.

После тръгна напред на тънките си крачка, без да каже нито дума на струпалите се илдирийци, сякаш имаше абсолютното право да се намира тук. Пазачите вдигнаха оръжията си за стрелба, но Удру’х изобщо не беше убеден, че лесно могат да спрат бръмбароподобната машина.

Той се изправи пред робота, твърдо решен да попречи на по-нататъшното му напредване.

— Стой. Какво правиш тук?

Кандидат-губернаторът Даро’х наблюдаваше отстрани, впечатлен от смелостта на чичо си.

Роботът забръмча и се вторачи в губернатора.

— Проверявам.

И пак се заклатушка напред и Удру’х се принуди да се дръпне от пътя му, за да не го стъпче. Тръгна след робота.

— Това е илдирийски свят. Кликиските роботи нямат работа тук.

— Ние решаваме къде имаме работа, особено след като илдирийците вече не спазват нашите древни споразумения.

— Древни споразумения ли? — възкликна раздразнено Удру’х. — Вероятно тъкмо вие би трябвало да си ги припомните.