Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Какво стана? Кой го направи? — попита настоятелно Ави’х.
— Това са шана рей! Нападнали са ни!
Пак беше Илюрл. Антон си помисли, че образованият свещеник-философ би трябвало да е по-благоразумен.
— Хайде стига, не ставайте глупави. — Той се обърна към Вао’сх, който не помръдваше от ужас. — Може би не трябва да разказваме повече ужасяващи истории днес.
— Да, паметителю Антон, това би било разумно.
Друг широкоплещест изкопчия измъкна втори авариен блестител от раницата си и осветлението в напомнящата пещера банкетна зала грейна по-силно.
Антон заговори успокоително:
— Ето, виждате ли? Всичко ще се оправи. Няма място за паника.
Той единствен беше запазил самообладание.
През отминалия дневен сезон веднъж бе предложил на група илдирийски туристи да отидат до строителния обект на Марата Секда върху тъмната страна на планетата, а те очевидно го помислиха за невменяем. Все пак с помощта на приказки за героични постъпки на човешки герои успя да ги убеди и най-накрая събра достатъчно голяма група желаещи, за да тръгнат. Сега членовете на малобройната група по поддръжката го гледаха втренчено като глупак, който не разбира на каква опасност са изложени. Така че вместо да разказва приказки за герои, щеше да му се наложи сам да демонстрира безстрашието на истински герой. Прекаралият целия си живот сред книгите учен са усмихна на иронията на ситуацията, в която се беше озовал.
— Така, нека да помислим трезво. Докато успеем да ремонтираме генераторите, разполагате ли със свещи? — Той погледна питащо кухненските работници, които приготвяха и сервираха храната. — С някакви горелки за готвене или факли в кухните?
Илдирийците кимнаха колебливо. Антон посочи двама от тях и взе единия авариен блестител. Останалите в залата не бяха особено доволни, че ги лишават временно от едното осветително средство, но Антон беше непоколебим.
— Не се притеснявайте. Ще донесем повече осветление. Приемете го като инвестиция!
И като се мъчеше да изглежда бодър, пришпори неохотните доброволци, преди губернаторът да отмени нареждането му. Тримата тръгнаха след снопа светлина на блестителя из потъналите в зловещ мрак коридори, които отвеждаха до кухните. Намериха из шкафовете и бюфетите запалителни клечки и телове, върнаха се в трапезарията и когато запалиха новите светлини, илдирийците все едно видяха въжета, които щяха да ги измъкнат от бурно море.
Най-накрая губернаторът на Марата успя да овладее вцепенилия го ужас и се разгневи.
— Нур’оф, ти си моят инженер! Разбери каква е повредата и включи осветлението.
— Ще се наложи да взема един от блестителите и няколко работници, за да…
— Побързай! — изкрещя Ави’х. — Тези клечки няма да траят безкрайно.
Антон хвана ръката на паметителя Вао’сх, за да го успокои.
— Ще отида с екипа на Нур’оф, за да разберем каква е причината за затъмнението. Остани тук и разказвай весели истории. Опитай се да ги забавляваш и разсейваш. Освети лицето си, за да могат да виждат цветовете на израстъците ти.
Придружени от Антон, инженерът и четирима от техниците му се спуснаха припряно по цяла редица рампи в долните нива на куполния град. Тишината под повърхността беше потискаща. Един от техниците претършува някакво чекмедже с резервни части, намери още три аварийни блестителя и веднага ги включи.
Вечно изпълнени с ритмичния тътен на генераторите и жуженето на комплексните устройства, които сякаш предвещаваха връхлитаща яростна буря, сега подземните нива бяха стихнали като злокобни гробници. Цялата енергия, всички машини на Марата Прайм бяха изключени.
— Чух една-две глухи експлозии, преди да угасне осветлението — прошепна Антон на Нур’оф. — Възможно ли е някой от генераторите да е гръмнал, или да се е повредил?
Опуленият инженер обърна към него лицето си, очертано от ярката светлина на блестителя, който стискаше в ръката си.
— Бекх! Имаме прекалено много енергийни системи и защитни генератори. Немислимо е всички да гръмнат едновременно.
Но когато най-после влязоха в залата със съоръженията, Антон видя отговора на загадката. Енергопроизводствените и разпределителни устройства бяха унищожени, турбините взривени, кабелите прекъснати, генераторите разрушени.
Очевидно не беше авария.
Когато най-после осветлението частично беше възстановено, Антон и техниците се върнаха в централната трапезария. Посрещнаха ги с възторжени възгласи, а на лицето на губернатора се четеше огромно удовлетворение.