Буреносни хоризонти

— Аз ще поведа всички илдирийци.

— Магът-император предвожда всички илдирийци.

Руса’х се намръщи.

— Аз ги повеждам по нов път. Вече обсъдих проблема с моите свещеници-философи и всички те ме подкрепят.

— Спрете! — викна високо Пери’х. Не искаше да противоречи на губернатора, но беше убеден, че трябва да направи онова, което е правилно. — Това не е мъдро и аз го забранявам!

Но изправените сред ниалиите илдирийци бяха готови както винаги да последват разпорежданията на Руса’х. Тор’х се изкикоти саркастично на наивния си брат.

— Нима забраняваш контакта с Извора на светлината, Пернах? Аз съм престолонаследникът и заповядвам всички да се подчиняват на законния губернатор.

— Добре казано!

Руса’х размаха ръка и получили потвърждение, всички се втурнаха да късат цветовете на ниалиите.

— Това е безразсъдно! — викна Пери’х. — Защо го правиш?

Тор’х откъсна една току-що сляла се двойка от върха на едно от растенията и я подаде на Пери’х. От нея се процеждаше лепкава течност.

— Вземи, братлето ми. Тъй като не разбираш, трябва да се научиш. Това е първата крачка. Трябва да разхлабим връзките на тизма.

— Има повече от една спасителни мрежи — добави Руса’х, — но не можеш да го разбереш, докато не го изпиташ.

Пери’х отблъсна гневно цвета, от който се стичаше кървава мъзга. Един отсвещениците-философи на Руса’х го пое от ръката на Тор’х и погълна няколко капки, след което подаде цвета на съседа си, който изцеди от него още течност. Пери’х изтръпна — даваше си сметка за последиците. Ако всички наоколо се откъснеха от тизма, какво щеше да стане с него? Той имаше нужда от връзката както всички останали илдирийци.

Жителите на Хирилка се кикотеха и се веселяха. Мнозина шляпаха из напоителните канали и цели ята медузи се стрелкаха във всички посоки, за да не попаднат под стъпалата им. Освободени и доволни, сякаш щастливите времена се бяха завърнали и белезите от хидрогите бяха заличени, замаяните илдирийци скубеха насекоморастенията, изстискваха цветовете им и си ги подаваха един на друг. Всички без изключение се наслаждаваха на суровия мощен шайинг.

Руса’х наблюдаваше своя млад кандидат-губернатор с нескрито разочарование, сякаш той вършеше нещо нередно.

— Шайингът само отстранява преградите и заглушава страничните шумове, за да може всеки илдириец сам да зърне Извора на светлината.

Един свещеник-философ застана до Руса’х и втренчи отнесен поглед в Пери’х.

— Губернаторът казва самата истина. Ние се консултирахме с тизма и проникнахме в нишките. Неговото откритие е прозрение за всички нас. Отговорът на загадката е в суровия шайинг.

Пери’х се чувстваше безпомощен.

— Изглежда, не мога да направя нищо, за да попреча на това празненство, но самият аз предпочитам да запазя своята връзка с мага-император, моя баща.

— Всички знаем, че Джора’х ти е баща — отговори с хладно раздразнение Руса’х, — а така също и мой брат. Но това не ти дава основание да смяташ, че всичко, което казва, е правилно.