Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Вече не се доверяваше на бащински настроения към нея губернатор и не изпитваше никакво удоволствие да слуша разказите му за нейното предопределение. Когато я посещаваше, той беше усмихнат и ласкав както винаги и оставаше безкрайно доволен от напредъка й. Тя се стягаше, за да не позволи на сърцето си да се разтопи от многото прекрасни спомени. Удру’х сякаш действително изпитваше безкрайна привързаност към нея… или това също беше само лъжа?
Всеки път, когато той идваше при нея, Осира’х изграждаше около мислите си здрава стена, за да не му позволи да заподозре истинските й намерения и мрачните й съмнения. След съдбоносната среща с майка си момиченцето вече никога не си позволи да бъде откровено с него. Не можеше да допусне този риск.
За щастие доверието на Удру’х към нея беше непоколебимо. Макар че напоследък той й се струваше някак по-напрегнат и неспокоен…
В стаята за духовни занимания инструкторите приканиха децата към внимание. Осира’х се приближи към Род’х и останалите си братя и сестри по майчина линия.
— Упражнявайте умовете си по начина, по който един танцьор упражнява мускулите си — каза свещеникът-философ, слаб мъж с бледо лице. — Осира’х и Род’х, вие сте надарени с най-големи способности, по-големи от моите и на останалите, взети заедно. Но те също могат да ги развият. — Свещеникът-философ скръсти ръце. — Сега се съсредоточете, насочете мислите си и отворете съзнанието си. Вие сте плувци, запратени във всемирното пространство. Изследвайте неотбелязаните на карта морета сред илдирийските светове. Достигнете газовите планети и открийте… хидроги. Разберете дали можете да проникнете и да усетите мислите им.
Осира’х стисна зъби, подготвяйки се да положи максимално духовно усилие. Двете й по-малки сестри Тамо’л и Мюри’н се свиха уплашени, което още повече увеличи непоколебимостта й. До нея Род’х стисна огромните си кръгли очи. Гладкото му чело се сбърчи от напрежение и тя усети с кожата си да я облива вълната на духовната му енергия. Но той не търсеше нейното съзнание. Беше отпътувал по-надалеч.
Опита се да го придружи в духовното му пътешествие. Способностите на Род’х бяха най-близо до нейните и тя се надяваше, че е сродна душа. Но след като самата Осира’х беше твърде малка, за да проумее сложното кълбо от объркани замисли, то Род’х сигурно не подозираше абсолютно нищо.
Тя запрати съзнанието си навън, като преодоля и духовните прегради, и телесните ограничения. Когато най-после й възложеха да изпълни задълженията си, щеше да е във физическа близост с хидрогите, но засега се опитваше да установи контакт от разстояние с извънземните същества, с които беше отглеждана да се свърже. Теоретически знаеше, че ще се превърне в средство за преговори, мост между два съвсем различни вида. Но тези нейни умения бяха абсолютно непроверени, тъй като съзнанието й не се беше приближавало до нито един хидрог. Осира’х щеше да разполага с една-единствена възможност и то едва когато настъпеше подходящият момент.
Ако тя не успееше, отговорността щеше да поеме Род’х, момчето, което никога не изпитваше съмнения относно инструкциите на своя безчестен баща Удру’х.
Съзнанието й се рееше из пустошта и я изследваше. Изведнъж тя долови странен призив, едновременно непознато и вълнуващо ехо, което й припомни за… нейната майка? Но това не беше възможно! Нира беше мъртва. Осира’х лично беше изпитала болката и черната празнота, която я разделяше от нея. Възможно ли беше да е някой друг? Но ехото заглъхна, преди да е успяла да го разпознае. Разпростря мислите си и напрегна силите си още повече.
И изведнъж долови някаква неясно и неочаквано мрачно петно в тизма около Хоризонтния куп… съсредоточено в близост до Хирилка. Собственото й присъствие в гоблена от свързаните мисли на илдирийците беше уникално поради необичайния й произход и въпреки че духовните й енергии бяха посветени на други умения, тя можеше да следва същите пътеки на Извора на светлината, които бяха под контрола на мага-император. Щом се опита да изследва или да докосне необичайните неясноти около Хирилка, мислите й се изплъзнаха, сякаш беше катерач, който се опитва да се изкачи по намазан с масло кристал. Усещането беше много странно.
Мислите й препуснаха напред, разпростряха се като втурнал се без посока сигнал сред разгневеното пусто пространство, стихнало в мразовито безмълвие. Уменията й не бяха достатъчно силни, за да разбере дали потискащата тишина е съзнателен отказ за отклик, или просто слабост на повика й.