С дъх на скандал

Тя поклати глава.

— Бързаше да дойде преди работниците да си разотидат… Здравей, Кети. Грейъм там ли е? — Като чу отрицателния отговор, пръстите й стиснаха здраво телефонния кабел. — Да, знам, че се обади, но още го няма.

— Какво каза тя? — попита Дилън след разговора.

— Точно каквото се опасявах. Тръгнал веднага. Кети била там и му махнала за довиждане. Сега ще вземе колата и ще тръгне за насам да провери да не е някъде по пътя.

— Вероятно някой от приятелите му го е задържал.

— Той е съвестен. Знае, че го очаквам. Щеше да е пристигнал… освен ако нещо не му се е случило.

Дилън я хвана за раменете, когато тя отново се втурна към вратата.

— Джейд, той е вече на четиринадесет години! Момчетата на тази възраст лесно се заплесват и губят ориентация за времето. Грейъм може да се грижи за себе си. Не се паникьосвай.

— Страхува се да не му отнема правото да идва тук и не би си губил времето. Станало е нещо!

Тя се освободи от него и излезе. Не знаеше какво да предприеме. Не я свърташе на едно място, искаше да открие Грейъм веднага.

— Къде отиваш?

— Да го търся! — Качи се в черокито.

— Не можеш да караш без посока — упрекна я той. — Ако Грейъм се появи, как да ти съобщим?

— Нека първо да го намерим.

Затваряйки вратата на джипа, тя забеляза Ел Дорадото да се отбива от главния път. Разпозна го веднага и скочи от колата.

Преди Нийл да спре напълно, Джейд хвана дръжката и отвори вратата.

— Грейъм!

Коленете й се подкосиха от радост. Издърпа го от кожената седалка и го прегърна. Лонър тичаше лудешки около тях и лаеше весело, докато Дилън не го укроти.

— Мамо, задушаваш ме — измънка Грейъм притеснен.

Държейки го за раменете, тя го отдалечи малко от себе си и попита:

— Къде беше?

— Спуках гума по пътя. Господин Пачет ме взе, закара ме до сервиза да я залепим и веднага тръгнахме насам.

Тя хвърли убийствен поглед на Нийл, който й се усмихваше над колата си.

— Трябваше да ми телефонираш от сервиза, Грейъм!

— Не се сетих — смотолеви той.

— Къде е колелото ти сега — попита Дилън.

— В багажника. — Нийл отиде отзад и го отвори. Лонър го душеше подозрително.

Дилън го извади и му благодари лаконично.

— Недей да му благодариш! — злобно изсъска Джейд, почти задавяйки се от гняв.

— Мамо, той ме докара!

Искаше й се да разтърси силно Грейъм заради защитата му на Нийл. Въздържа се, стисна ръцете си в юмруци и заби болезнено нокти в дланите си.

— Много добре знаеш, че не трябва да се качваш при непознати, Грейъм.

— Но той не е непознат. Ти го познаваш, той също. Помислих си, че всичко е наред.

— Бъркаш!

— Джейд!

— Дилън, млъкни! Това си е моя работа! Аз ще се оправям.

— Добре, но оплескваш нещата.

Кети прекъсна спора, форсирайки с колата си. Скочи набързо от нея.

— Изкара ни акълите с майка ти, Грейъм Спери! Къде беше?

Джейд каза:

— Ще ти обясни всичко по пътя за вкъщи.

— Вкъщи? — оплака се Грейъм. — Трябва ли да се прибирам веднага?

Джейд го погледна строго и прекъсна всякакви пазарлъци. Дори Кети не посмя да се обади. Прегърна Грейъм през раменете и го поведе към колата.