Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
„Луис, какво криеш от нас? Сигурна съм, че не казваш истината. Дори Ели го почувства.“
Внезапно Рейчъл осъзна, че през целия ден се е чувствала ужасно нервна и напрегната, сякаш е очаквала да се случи нещо лошо. Обикновено ставаше раздразнителна два-три дни преди да й дойде менструацията, готова да се разсмее, да избухне в сълзи или да получи страхотна мигрена, която профучаваше през главата й като експрес и изчезваше като по магия след три часа. И сега се чувстваше по същия начин.
— Какво искаш да кажеш? — обърна се тя към изображението на дъщеря си, отразено в огледалото на тоалетната. — Скъпа, какво може да се случи на баща ти?
— Не зная — отвърна Ели. Сънувах, че с него става нещо лошо. Свързано беше с Гейдж. Или може би с Чърч. Вече не си спомням. Не зная.
— Ели, кажи ми какво сънува?
— Сънувах че се намирам в Гробището за домашни любимци — отвърна момиченцето. — Паксков ме заведе там. Каза, че и татко ще дойде и че ще се случи нещо ужасно.
— Паксков? — повтори Рейчъл и без да знае защо, се скова от страх. Що за име бе това и защо й се виждаше познато? Струваше й се, че го е чувала и преди — това или някакво подобно име, — но за нищо на света не можеше да си спомни при какви обстоятелства.
— Сънувала си, че човек, на има Паксков те завел в Гробището за домашни любимци?
— Да, непознатият ми каза, че се нарича така. Освен това… — очите й внезапно се разшириха.
— Какво, Ели? Каза ли ти още нещо?
— Да — че е изпратен да ни предупреди, но няма право да се намесва. Каза ми още, че е … не зная точно… че е близо до татко, защото били заедно, когато душата му е из… из… не си спомням точната дума — изплака тя.
— Скъпа — каза Рейчъл, — навярно си сънувала Гробището за домашни любимци, защото все още мислиш за Гейдж. Сигурна съм, че баща ти е добре. По-добре ли си сега?
— Не — прошепна Ейлин. — Страх ме е. А ти страхуваш ли се, мамо?
— Не, разбира се — запротестира Рейчъл и подсили думите си с енергично поклащане на глава и с усмивка.
Но всъщност се страхуваше, страхуваше се до смърт и непрекъснато се опитваше да си спомни откъде й е познато името Пасков. Имаше чувството, че е чувала да го произнасят при ужасяващи обстоятелства, преди месеци или преди дори години и това чувство я изнервяше.
Усети, че в гърдите й се образува балон, който непрекъснато увеличава размерите си и скоро ще се пръсне. Щеше да се случи нещо страшно и тя беше длъжна да го предотврати. На всяка цена. Но какво? Какво по-точно?
— Сигурна съм, че всичко е наред — промълви тя. — Искаш ли да се върнем при баба и при дядо?
— Да — безжизнено произнесе Ели.
Вратата се отвори и в тоалетната влезе някаква пуерториканка, която водеше със себе си момченце и го гълчеше.
Върху предната част на бермудите му се виждаше голямо мокро петно. При вида на момченцето, сърцето на Рейчъл се сви, защото й напомни за Гейдж. Наново обзелата я мъка й подейства като инжекция с новокаин и успокои нервите й.
— Да вървим — обърна се тя към дъщеря си. — Ще се обадим на баща ти веднага щом отидем у баба и дядо.
— Носеше спортни гащета — внезапно промълви Ели.
— Кой, скъпа?
— Пасков — отвърна Ели. — Сънувах, че носи червени спортни гащета.
Думите на Ели отново накараха Рейчъл да се замисли откъде познава това име и за миг тя усети вледеняващ страх…, който след миг премина.
Тълпа пътници преграждаше пътя им към въртележката с багажа; Рейчъл виждаше само тиролската шапка с перо на баща си. Обърна се и забеляза, че Дори Голдман й маха с ръка. Седеше на пейката до стената и им беше запазила две места.
— Как се чувстваш, миличка? — попита Дори.
— Малко по-добре — отговори Ели. — Мамо…
Тя се обърна към Рейчъл и занемя. Майка й седеше изправена като свещ, притиснала ръка към устата си, лицето й беше побледняло. Беше си спомнила. Обяснението се бе стоварило върху нея със страшна сила. Естествено, трябваше веднага да се досети, но подсъзнателно се бе опитвала да подтисне страшната мисъл. Напълно логично, нали?
— Мамо?
Младата жена бавно обърна глава към дъщеря си и Ели чу как изпукаха вратните й жили. Рейчъл свали ръката си от устата и попита:
— Онзи мъж, когото сънува, каза ли ти първото си име, Ели?
— Мамо, какво ти…
— Каза ли ти първото си име?
Дори стреснато изгледа дъщеря си и внучката си, сякаш се питаше дали са полудели.
— Каза ми го, но не мога да си го спомня… мамо, болиии меее…
Рейчъл внезапно забеляза, че свободната й ръка се е впила като белезници в китката на дъщеря й.