Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
Луис се вкопчи в последните остатъци от здравия си разум, които му служеха като прът за балансиране докато се движеше над зейналата бездна и се залови точка по точка да обмисля плана си.
Тази вечер, около единайсет часа, ще разкопае гроба на сина си; с въжето ще измъкне ковчега; ще извади тялото на Гейдж, ще го увие в брезента и ще го сложи в багажника на комбито. Ще върне ковчега в дупката и ще я запълни с пръст. Сетне ще отиде с колата до Лъдлоу, ще извади трупа на Гейдж от багажника… и ще се поразходи. Да, ще се поразходи из гората.
В случай, че синът му възкръсне, пред него се разкриваха две възможности. Едната бе, Гейдж да се завърне като нормално дете, с малко забавени реакции или дори умствено изостанало, но все пак да си бъде неговият син, синът на Рейчъл и братът на Ели. (Дори и за миг не смееше да се надява, че Гейдж ще се върне непроменен. Но в края на краищата и това не бе съвсем невъзможно, нали?)
Втората възможност бе да създаде някакво чудовище, което се появява от гората зад къщата. Луис вече бе свикнал да приема свръхестественото като нормално, тъй че дори не трепна при мисълта за чудовище, за дяволски изчадия от отвъдния свят, които при възкресяването се вселяват в тялото на Гейдж, напуснато от истинската му душа.
Каквото и да се случи, двамата със сина му ще бъдат сами… Той ще…
Ще поставя диагнозата.
Да, точно така ще постъпи — точно така. Това бе единствената, възможност.
„Ще поставя диагноза не само върху физическото му, но и върху душевното му състояние. Ще взема предвид травмата, нанесена му от нещастния случай, който той може би си спомня или е изтрит от паметта му. Имайки предвид онова, което се случи с Чърч, трябва да очаквам, че синът ми ще прояви по-леки или по-сериозни симптоми на умствено изоставане. Въз основа на наблюденията, извършени в периода от двайсет и четири до седемдесет и два часа, ще преценя дали Гейдж отново може да се завърне сред близките си. Ако пораженията върху мозъка му са прекалено сериозни или след съживяването си той се превърне в зловещо същество, подобно на Тими Батерман, ще го убия.“
Луис откри, че бе намислил с подробности как ще постъпи и в двата случая.
Като лекар, много лесно ще умъртви Гейдж, ако в тялото му се е вселило някакво дяволско същество. Няма да се трогне от неговите молби, няма да се поддаде на никакви хитрини. Ще убие сина си все едно, че е плъх — преносител на чума. Не е необходимо да превръща случилото се в мелодрама. Една разтворена таблетка, или две-три, ако се наложи. Или пък инжекция — в чантата му винаги има морфин. Следващата нощ ще върне тленните останки на сина си в „Плезантвю“ и отново ще ги зарови, надявайки се, че и този път ще има късмет („още не знаеш дали щастието ще ти се усмихне първия път“ — напомни си той). Беше обмислял за по-лесно и по-безопасно да погребе Гейдж в Гробището за домашни любимци, но накрая, поради една или друга причина, се отказа. Първо, защото имаше опасност след пет, десет или дори двайсет години някое дете да разкопае земята, за да погребе любимото си животно и ненадейно да се натъкне на костите на Гейдж. Но имаше и още една причина — простичка, но решаваща — гробището за животни можеше да се окаже… прекалено близо.
След като отново зарови тялото на сина си, ще вземе първия самолет за Чикаго. Естествено, Рейчъл и Ели никога няма да научат за неуспешния му експеримент.
Сетне обмисли втората хипотеза, която изпълненото му с бащинска любов сърце копнееше да се окаже вярна: след завършване на изпитателния срок, двамата с Гейдж ще напуснат къщата, за предпочитане през нощта. Луис ще вземе със себе си всички необходими документи и никога вече няма да се завърне в Лъдлоу. Ще прекарат нощта в някой мотел, може би в същия, в който се намира сега.
На другата сутрин ще изтегли всичките си пари от банката и ще ги смени срещу пътнически чекове на „Американ Експрес“. („Не напускайте дома си без кредитни карти «Американ Експрес». Особено ако с вас е и възкръсналият ви син“ — помисли си той и се изкикоти). Двамата с Гейдж ще вземат самолета и ще отлетят някъде далеч, най-вероятно — във Флорида. Оттам ще телефонира на Рейчъл, ще й съобщи къде се намира и ще й нареди двете с Ели да вземат първия самолет, без да съобщава никакви подробности на родителите си. Беше сигурен, че ще успее да я убеди. „Не задавай никакви въпроси, Рейчъл. Елате при мен, това е всичко. И то незабавно!“
Ще й каже в кой хотел е отседнал (или по-точно, къде са отседнали).
Рейчъл и Ели ще пристигнат с взета под наем кола. Ще почукат на вратата на хотелската стая, а той ще им отвори, придружаван от Гейдж. Гейдж може би ще бъде облечен с бански гащета.