Гробище за домашни любимци
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #17
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Гробище за домашни любимци». Краткое содержание книги:
Реди пасианси дълго след полунощ.
Тъкмо когато за пореден път обръщаше картите върху масата, чу как се отвори задната врата.
„Каквото посееш, това ще пожънеш и то си е вечно твое“ — помисли си Луис Крийд.
Чу бавни стъпки, които се приближаваха, но не се обърна, а продължи да се взира в картите. Видя дама пика и я закри с дланта си.
Стъпките спряха зад него.
Настъпи тишина.
Ледена ръка докосна рамото му. Гласът на Рейчъл беше дрезгав, като че ли гърлото й беше пълно с пръст.
— Скъпи — промълви тя.
Нищо не заплашва семейството на Луис Крийд в новия дом в Мейн. Дом, зад който се вие пътека, водеща към малкото гробище за домашни любимци.
Тъжно място може би… но безопасно. Няма да обсеби сънищата ви, да се събудите с писък, облени с пот, обзети от ужас и зловещи предчувствия…
След това…
Не смееше да разсъждава какво ще стане после; вместо това започна да обмисля плана си от самото начало. Ако всичко върви според предвижданията, навярно ще се наложи да снабди с фалшиви паспорти цялото семейство, за да не бъдат открити от детективите, наети от Ъруин Голдман. Надяваше се, че лесно ще уреди подправените документи.
В обърканото му съзнание изплува денят, когато бе пристигнал в Лъдлоу уморен, нервен и паникьосан и си бе представил, че ще избяга във Флорида и ще започне работа като санитар в Дисниленд. Сега вече подобна идея не му изглеждаше чак толкова невероятна. Представи си, как облечен в бяла престилка, прави изкуствено дишане на някаква бременна жена, която имала глупостта да направи обиколка на Вълшебната планина и припаднала. Дочу гласа си, който казваше: „Отдръпнете се. Отдръпнете се. Дайте й въздух.“ Непознатата отваря очи и признателно му се усмихва.
Докато във въображението му се редяха прекрасни химери, Луис се унесе. Спеше, когато дъщеря му изпищя и се събуди от кошмар, населен със същества с грабливи ръце и с тъпи, но безмилостни очи точно когато самолетът се намираше над Ниагарския водопад; спеше, когато стюардесата се спусна да провери какво се е случило; спеше, когато напълно сломената и безпомощна Рейчъл се опита да успокои дъщеря си, която непрекъснато повтаряше: „Гейдж е! Мамо, Гейдж е! Гейдж е жив! Взел е скалпела от чантата на татко! Не му позволявай да ме убие! Не му позволявай да убие татко!“
Спеше, когато Ели най-сетне се успокои и с широко отворени и пресъхнали от сълзи очи се притисна до гърдите на майка си. Спеше и докато Дори Голдман си помисли колко зле се е отразило на Ели ужасното преживяване и колко поведението й напомня това на Рейчъл след смъртта на Зелда.
Луис спа чак до пет без петнайсет. Когато се събуди, забеляза, че слънцето клони към залез.
„Чака ме черна работа“ — ни в клин ни в ръкав си помисли той и стана от леглото.
45
Когато в три и десет местно време полет 419 на „Юнайтед Еърлайнс“ се приземи на летището „О’Хеър“ и всички пътници се отправиха към изхода, Ели Крийд беше на границата на истерията, а Рейчъл бе обзета от паника. Не беше чувствала толкова остро нуждата от присъствието на Луис от времето, когато бе завела сама децата в „Макдоналдс“ и Гейдж се беше задавил от шепа пържени картофи.
Ако леко докоснеха Ели по рамото, тя подскачаше и стреснато се оглеждаше с огромните си, изплашени очи, цялото й тяло непрекъснато потръпваше, сякаш бе заредено с електричество. Кошмарът, който бе сънувала по време на полета беше ужасяващ, но Рейчъл не знаеше как да реагира на сегашното й поведение.
Когато влизаше в аерогарата, Ели се препъна и падна. Остана неподвижна на килима върху мокета, заобикаляна от пътниците, (някои я поглеждаха със съчувствие и извръщаха очи, защото бързаха да се прехвърлят на друг самолет) докато Рейчъл се наведе, помогна й да стане и я взе в прегръдките си.
— Ели, какво ти е? — попита тя, но момиченцето не отговори.
Прекосиха салона по посока на въртележките с багажа и Рейчъл видя родителите си, които ги очакваха. Тя махна със свободната си ръка, за да привлече вниманието им и те се приближиха.
— Казаха ни да не ви чакаме на изхода — обясни Дори. — Затова си помислихме, че… Рейчъл, какво й е на Ели?
— Боя се, че не е добре.
— Има ли наблизо тоалетна, мамо? Повръща ми се.
— Господи! — отчаяно възкликна Рейчъл.
Хвана дъщеря си за ръка и бързо се отправи към тоалетната, която се намираше в другия край на салона.
— Рейчъл, искаш ли да дойда с вас? — провикна се след нея Дори.
— Не, не. По-добре прибери куфарите, знаеш как изглеждат. Сами ще се оправим.
За щастие дамската тоалетна беше празна. Рейчъл поведе дъщеря си към една от трите кабинки, като ровеше из портмонето си за монета от десет цента. Изведнъж с облекчение забеляза, че ключалките им са счупени. Под едната беше написано с флумастер: „Жените също трябва да пикаят сексистки15 свине такива.“
Рейчъл побърза да отвори вратата; Ели вече стенеше и се държеше за корема. Тя приклекна пред чинията на тоалетната и се опита да повърне, но не можа. Стомашните й спазми явно се дължаха на нервно изтощение.
Когато Ели прошепна, че се чувства малко по-добре, майка й я заведе до умивалника и изми лицето й. Малката беше бледа като платно, под очите й имаше големи тъмни кръгове.
— Ели, какво има? Няма ли да ми обясниш?
— Не зная точно — отговори дъщеря й. — Почувствах го още, когато татко ми съобщи за заминаването в Чикаго. Усетих, че нещо не е в ред с него.
15
Сексизъм — дискриминация поради пола на човека, особено за жените. — Б. пр.