Третата ръка на Бога

Сега обаче все пак беше малко по-странно от друг път. Първо те винаги летяха със стюард или стюардеса, които се грижеха за пътниците. Клиентът отказа тази услуга. После, бяха им казали да попълнят летателен план от летището в Солсбъри в Мериленд до Малага, Испания, поради което напълниха резервоарите до дупка и провериха маршрута в Балтимор, докато Доусън въвеждаше кодовете на „от“ и „до“ в системата на автопилота. Оказа се, че ще изминат четиринадесет отсечки, представляващи около 3 250 морски мили за малко под седем часа при попътен вятър със скорост 33 възла и на височина 11 100 метра. Но точно преди излитането, точката на тръгване беше променена с някакво летище в Мериленд, което даже го нямаше върху картите им. Берг веднага прелисти ръководството за въздушни полети и накрая изнамери Помонки, което имаше писта от 1 500 метра. Но когато го показа на Доусън, му посочи и напечатаното предупреждение. „Внимание, скитащи кучета по пистата.“

Доусън го изгледа.

— Скитащи кучета ли?

— Бау-бау — отвърна Берг.

И двамата бяха бивши военни пилоти. Свиха рамене и излетяха към Помонки.

Ковчегът беше изненада. А още повече се изненадаха, когато той влезе в багажното отделение, като че то е проектирано единствено за такъв вид товар. Доусън си имаше правило да вози всичко с изключение на оръжие и наркотици, но митническият инспектор го спаси от необходимостта да задава неудобни въпроси. Както и да е, тази група си изглеждаше съвсем погребална. Затова те двамата с Берг си сложиха „сериозните маски“ върху обикновено веселите лица и се насочиха към Испания.

Жената беше възпитана, много делова и красива по онзи особен начин, който напомняше на Доусън за жените във флотата, които успяваха да се наложат в мъжкото братство. Веднага щом излетяха, тя влезе в кабината и издаде няколко странни заповеди. Двамата с Берг трябвало да свалят леките си слушалки и да слушат радиотрафика по говорителя в кабината, а да отговарят през ръчния микрофон. Освен това всички разговори трябвало да бъдат предавани по вътрешната система към наушниците в пътническия салон и тъй като другата пътничка е болна, трябвало да искат разрешение, преди да ползват тоалетната. И им пожела приятно пътуване.

Когато жената си отиде, Берг хвърли един поглед на Доусън. Пилотът отвърна с извъртане на очите: поредната откачена клиентка. За миг мисълта за отвличане му мина през ума, но отхвърли подобна вероятност, тъй като полетът и така си беше частен. Нямаше нужда жената да ги отвлича, щом и без това плащаше сума ти пари, а те бяха длъжни да правят каквото поиска. Да зареждат и да кацат където поиска, щом има подходящи условия за това. Онова настроение „да върви по дяволите“, с което Доусън се беше защитил от излишни бръчки, запазил гъстата си коса и младежкия си вид, бързо се възвърна. Готвеше се да направи пред Берг цветиста забележка за „жената прилеп“, когато тя се върна с един възтъмен и сериозен мъж, който се настани върху креслото на стюардесата, скръсти ръце и започна да ги наблюдава. Този тип не мръдна цели шест часа. Не отиде дори да се изпикае.