Третата ръка на Бога

„О, Господи. — Тя разтърси глава и в мозъка й се раздвижи водовъртеж. — Още съм тук.“ Спомни си как вървеше замаяна към самолета и й се искаше да вика, но една ръка стискаше лакътя й, а жената гледаше как я водят със смръщени вежди и очи, които предвещават смърт.

Това е била реалността, а брачното ложе само сън. Тя отвори очи. Беше облечена в дълга черна рокля, измокрена с вода. „Къде ли си сега, татко?“ Мълчаливата й молитва предизвика вълна от ярост и придаде известна сила на ръцете й. Веднага помисли и за Майкъл. За последно беше видяла как тези мъже влачат полуголото му тяло обратно към апартамента й. Какво ли са му сторили тези копелета? Дали са го убили? И са го оставили на пода, за да бъде намерен от други полицаи? И как са позволили да се случи? Как са позволили тя да бъде отвлечена от тези маниаци?

Имаше само един отговор. Били са мъртви. И двамата. Баща й и Майкъл. Усети, че започва да хлипа и с мъка преглътна сълзите си. Не. Татко беше заминал за Вашингтон. В посолството. Никой не би могъл да му навреди там, а сега той сигурно вече знае, че тя е била отвлечена. Беше сама, да, но само тук, а не в целия свят. Засега е безпомощна, но все още владее собствения си разум. Може да скърби за Майкъл или да се надява, че той също е останал жив. Избра живота, за да й даде сили.

Големи мазолести длани я хванаха за раменете и този път тя се стегна, докато мъжът й помагаше да се изправи. Не знаеше името на Юсуф, но позна голямата глава с къси, черни къдрици, плоският нос и дебели устни. Същият мъж, когото видя в профил, когато замахна с нещо към лицето на Майкъл. Тя погледна очите му и видя, че не са жестоки, а само големи и тъмни — очи на послушен пазач. Ще го попита за Майкъл, но по-късно. Той ще й отговори с очите си.

Жената я хвана за кръста откъм гърба и тя пристъпи напред. По тялото й полазиха тръпки. Едрият мъж отстъпи, наведе се да мине през вратата и тогава тя видя салона на самолета. От креслата в двете страни на тунела се надвесиха мъжки глави и се обърнаха да я изгледат като филмови продуценти, възмутени от пияна дебютантка.

— Зетцен зи зих26 — изкомандва един глас, а тялото й беше блъснато вляво. Тя замаяно се зачуди защо жената е решила, че знае немски. Видя тъмночервения диван и позволи на коленете си да се подгънат отново. Стовари се върху него, когато самолетът пак подскочи. „Бременност — помисли тя и облегна глава назад върху облегалката със затворени очи. — Сигурно така се чувства човек.“ Неподходящото сравнение я изненада и тя си спомни една стара, момичешка фантазия за любовна връзка с Ейтан Екщайн и мечтата да има бебе от него. Екщайн. Ако той беше тук, би минал през тази летяща консерва с терористи и би застрелял всички между очите.

Тя чу отварянето на метална кутийка с напитка. Някой хвана брадата й и тя видя германката, надвесена над себе си. Държеше кока-кола като телевизионна звезда от канал „Ад“.