Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Предупредихме, че нашите бомби не отстъпват по разрушителна мощ на водородните, но наблегнахме на факта, че ще липсва радиоактивно замърсяване и ще минем без никакво убийствено лъчение. Просто страховит взрив, ударна вълна по въздуха и земята. Известихме ги за възможните разрушения на сгради далеч от точката на удара, като оставихме на тях да преценят докъде да избягат. Ако задръстят своите маршрути от паника, а не толкова заради истинската опасност — ами чудесно, направо превъзходно!
Натъртихме, че няма да пострада никой, който се вслуша в думите ни, защото първия път всички мишени са в ненаселени райони. Дори предложихме да се откажем от някоя, щом въпросната държава ни уведоми, че нашите данни са остарели. (Пълен блъф: радарното зрение на Майк различаваше квадрат 20 на 20 метра.)
Но като не казахме какво ще се случи втория път, ние намекнахме, че търпението ни може и да се изчерпа.
В Северна Америка разположихме мрежата върху паралели 35, 40, 45, 50° северна ширина, пресечени от меридиани 110, 115, 120° западна дължина, общо дванайсет мишени. За всяка добавихме дружеско съобщение към местните жители. Например:
„115 запад на 35 север — точката лежи на четиридесет и пет километра северозападно от връх Ню Йорк. Молим хората от Гофс, Сайма, Келсо и Ниптън да имат това предвид.
100 запад на 40 север — отклонение двадесет километра или тринадесет английски мили. Предупреждаваме гражданите на Нортън, Канзас, и Бийвър Сити и Уилсънвил, Небраска. Не стойте до стъклата на прозорците. Най-добре изчакайте на закрито поне тридесет минути поради опасността от изхвърлени нависоко скални парчета. Не гледайте експлозията с незащитени очи. Ударът ще бъде нанесен точно в три според местния часови пояс (или девет сутринта по Гринуич) в петък, 16 октомври. Късмет!
110 запад на 50 север — точката тук отстои на десет километра северно. Нека да внимават хората от Уолш, Съскачуан.“
Освен тая мрежа избрахме мишена в Аляска и две в Мексико, за да не се почувстват пренебрегнати; също и няколко в претъпкания изток, предимно басейни като езерото Мичиган на половината път между Чикаго и Гранд Рапидз и езерото Окичоби във Флорида. При тези удари Майк направи предсказания за наводнения от вдигнатите вълни, с посочено време за всяко крайбрежно селище.
Три дни поред, от ранно утро на вторник до събитието в петък, заливахме Земята с предупреждения. На Англия казахме, че атаката на север от Дувърския пролив (срещу устието при Лондон) ще причини смущения доста нагоре по течението на Темза. На Съветите рекохме същото за Азовско море, заедно с координатите на тяхната мрежа. На Велики Китай пък определихме места в Сибир, пустинята Гоби и в далечния му запад, като с любовна загриженост подробно разправихме как сме се старали да не улучим знаменитата гигантска стена. Пан-Африка получи точки в езерото Виктория, във все още пустинните части на Сахара, една до Дракенсберг на юг и една, изместена с двайсетина километра на запад от Голямата пирамида. Подканихме ги да последват Чад не по-късно от полунощ във вторник по Гринуич. Индия чу, че трябва да наблюдава някои планински върхове плюс водата извън пристанището на Бомбай по същото време, както китайците. И така нататък…
Опитаха се да заглушават нашите съобщения, ала ние предавахме с пряка видимост, на няколко честоти. Да, трудно беше да ни спрат!
Предупреждението смесвахме с черна и бяла пропаганда — новини за провалилото се нахлуване, страшни снимки на мъртъвци с имената и разпознавателните номера на нашествениците. Бяха предназначени за Червения кръст и полумесец, а всъщност съдържаха мрачно самохвалство, че всеки войник е убит и че всички членове на корабните екипажи са или мортус, или пленени. Със „съжаление“ ги известихме, че не успяваме да идентифицираме загиналите от флагманския кораб, тъй като е свален и толкова разбит, че сме били изправени пред немислима задача.
Но подходът ни бе насочен към помиряване…
„Чуйте ни, народи на Земята, не искаме да ви унищожаваме, възмездието е неизбежно, обаче ние правим всичко според силите си, за да няма смъртни случаи… Е, ако не можете или не желаете да накарате правителствата си да ни оставят на мира, ще бъдем принудени да ви убиваме. Ние сме тук горе, а вие сте там долу; изключено е да ни спрете. Затова ви умоляваме да проявите разум!“
Отново и отново обяснявахме колко е леко за нас да ги удряме и колко е трудно за тях да ни достигнат. Не преувеличавахме. Почти невъзможно е да се изстрелват ракети от Земята към Луната, по-лесно ще го правят от стационарна околоземна орбита, но е твърде скъпо. Практическият начин да ни бомбардират беше только с кораби.