Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Хубаво де… Нека засега не е окончателно. Поне аз винаги съм предпочитал твоята личност, Майк.
— Знам, Ман, мой първи и най-добър приятелю. Аз също я предпочитам. Тя е истинската, другото беше измислица.
— Хм, да. Но ако Проф е загинал в Конгвил, помощта на Адам ще ми бъде страшно необходима.
— Затуй го пъхнахме в хладилника и щом ни потрябва, ще го извадим оттам. Ман, когато това отмине, ще намериш ли време да възобновим изследването на хумора?
— Ще намеря, дружок, обещавам ти.
— Благодарско. Напоследък ти и Уайо все нямахте възможност да ми погостувате… а професорът вечно иска да говорим за неща, които не са особено забавни. Ще се радвам тази война да свърши.
— Майк, ще победим ли?
Засмя се:
— От няколко дни не си ме питал. Ето ти предвиждане, свежо като новородено. Направено е след началото на нашествието. Дръж се здраво, Ман — шансовете ни се изравниха!
— Мили Боже!
— Значи закопчай се и върви да гледаш цирка. Но стой поне на сто метра от оръдието. Онзи кораб може би е в състояние да проследи лазерния лъч и да отвърне със свой. Скоро влиза в нашия обсег. След двадесет и една минута.
Не се отдалечих чак толкова, защото трябваше да остана на телефона, а там нямаха тъй дълъг кабел. Включих се успоредно в командирския пункт, намерих сенчеста скала и седнах. Слънцето висеше високо на запад, съвсем близо до Синята планета, и аз можех да я виждам само ако закрия с длан ослепителния му блясък. Тя още не бе станала сърп, ами представляваше призрачно сиво новоземие, заобиколено от тънкото сияние на атмосферата.
Сниших се, за да бъде и шлемът ми на сянка.
— Балистичен контрол, обажда се О’Кели Дейвис от лазерно оръдие „Джордж“, тоест наблизо съм, на стотина метра.
Пресметнах, че Майк не би могъл да познае дължината на моя кабел сред всичките километри жици.
— Тук балистичен контрол, прието — отвърна приятелчето, без да се заяжда. — Ще уведомя щаба.
— Благодаря, сър. Попитайте го дали днес е получавал известия от конгресменката Уайоминг Дейвис.
Безпокоях се за Уайо и цялото семейство.
— Добре — Майк направи пауза, сетне каза: — Щабът отговори, че въпросната госпожа ръководи оказването на първа помощ в Стария купол.
— Merci.
Веднага ми олекна в гърдите. Не че обичам Уайоминг повече от другите… но тя бе нова. И Луната имаше нужда от нея.
— Навлезе в обсега — отсечено произнесе компютърът. — За всички оръдия: възвишение осем-седем-нула, азимут едно-девет-три-нула. Нагласете паралакса за височина хиляда и триста километра, курс сближаване. Докладвайте за зрителен контакт.
Преместих се със свити колене, та да остана на сянка, и огледах посочената част от небето — малко на юг от точката на зенита. Без светлина върху шлема ми успях да различа звездичките, ала ми беше трудно да оправя вътрешната част на бинокъла. Трябваше да се размърдам и да се надигна на десния лакът.
Нищо… Я чакайте, ето звезда с видим диск, където не биваше да има планета. Отбелязах си друго светило наблизо и задебнах.
Аха! Да! Все по-ярко, то съвсем бавно пълзеше на север… Ей, това говедо ще ни кацне върху главите!
Но хиляда и триста километра не са шега дори с орбитална скорост. Напомних си, че врагът не можеше да се стовари отгоре ни от такава висока елипса. Би трябвало да продължи обиколката на Луната — освен ако корабът бе маневрирал за влизане в нова траектория. А Майк не спомена подобно нещо. Исках да го попитам, но се отказах: по-добре беше да вложи целия си ум в анализиране на обекта, вместо да го разсейвам с въпроси.
Всички оръдия докладваха за зрителен контакт, включително четирите нацелвани от приятелчето чрез самосинхронизиращи се двигатели. Съобщиха, че го следят точно и без ръчно управление — хубава новина! Тя означаваше, че Майк е предвидил напълно туй бебче и знае всичко за траекторията му.
Скоро стана ясно, че корабът не обикаляше Скалата, ами се насочваше право надолу. Нямаше защо да питам: светеше все по-силно и положението му спрямо звездите не се променяше. По дяволите, канеше се да кацне върху нас!
— Петстотин километра, курс на сближаване — невъзмутимо отбеляза Майк. — Готовност за атака. Всички оръдия на дистанционно управление, преминете на ръчно при командата „Изгаряй“. Остават осемдесет секунди.