Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Трябваше да си бъда вкъщи за общото оплакване, но хубаво, че никой не ми се обади, преди с Майк да започнем операция „Твърда скала“. Когато стигнахме, Стюарт не пожела да влезе, не бе сигурен какви са ни обичаите. Появи се Ана и едва ли не го завлече вътре. Беше добре дошъл, искахме да е с нас, куп съседи също надойдоха да плачат. Ех, не колкото обикновено при нечия смърт, ама през онзи ден ние бяхме само едно от многото семейства, жалещи своите мъртви.
Не останах дълго. Не можех, имах работа. Просто отидох при Людмила да я целуна за сбогом. Бяха я положили в нейната стая и изглеждаше като заспала. Поседях с моите любими, преди да се върна и отново да хвърля върху раменете си товара. Дотогава не бях помислил колко е остаряла Мами. Вярно, бе видяла доста хора да умират, някои от тях — лични потомци. Но смъртта на малката Мила сякаш й дойде твърде много. Връзката й с това момиче беше особена — внучка и във всичко освен в природата — дъщеря, а и по съвсем специално изключение, поискано от самата Мами, бе станала нейна съсъпруга. Бяха най-младата и най-старшата.
Като всички лунатици ние съхраняваме своите покойници, наистина се радвам, че дивашкият обичай на погребенията бил изоставен на старата Земя. Нашият е по-добър. Но семейство Дейвис не заравя излязлата от процесора пепел в тунелите на търговско земеделие. Не. Тя отива в скромното тунелче на градината, за да се превърне в рози, нарциси и божури сред мекото жужене на пчелите. Според традицията казваме, че тук е и Черният Джек Дейвис, или каквито атоми са останали от него след много-много години на разцъфнали цветя.
Това е място на щастие, на красота…
Ето го и петъка без отговор от ФН. Новините от Земята се състояха по равно от нежелание да повярват, че сме унищожили седем кораба и два полка (дори не потвърдиха въоръжени сблъсъци), и пълно недоверие към възможността да ги бомбардираме. Нямало значение, даже да успеем. Позволяваха си да го наричат „замеряне с ориз“, повече време отделиха на турнирите за Световната купа.
Лажуайе се безпокоеше, защото не получаваше отговор на своите кодирани съобщения. Те минаваха по търговския канал на „ЛуНоХоКо“ до техния агент в Цюрих, оттам — до парижкия брокер на Стю, оттам пък — по по-необичайни пътища до доктор Чан, с когото бях говорил веднъж. С него графът също приказва сетне, за да уреди система за взаимна връзка. Стю бе натъртил пред доктора, че тъй като бомбардировката на Велики Китай предстоеше не по-малко от дванайсет часа след тази в Северна Америка, бихме могли да я предотвратим. Е, щом падналите снаряди станат доказан факт и ако китайците действат бързо. В противен случай нашият човек прикани Чан да предложи промени в местата, стига избраните от нас участници да не са толкова безлюдни, колкото сме смятали.
Граф Стюарт се тормозеше, възлагайки големи надежди на привидното сътрудничество, което бе създал с доктор Чан. Аз не бях напълно сигурен — знаех само, че този жълтокож не би останал върху нарочена от нас мишена. Но би могъл да не предупреди и старата си майчица.
Моя милост пък се тревожеше за Майк. Вярно, Майк бе свикнал да направлява траекториите на доста товари едновременно. Ала никога не му се налагаше да спретва астронавигационни изчисления за повече от един. Сега трябваше да се оправя със стотици и обеща да насочи синхронно двайсет и девет от тях към също толкоз абсолютно точно определени цели.
И още нещо… За много от мишените той имаше резервни снаряди, с които да ги смаже втори, трети, дори и шести път — от няколко минути до три часа след първия удар.
Четири от Великите миротворци и някои по-дребни държави разполагаха с противоракетна защита, като онази в Северна Америка се смяташе за най-ловката. Но в тия работи дори ФН може би нямаха особено прецизни сведения. Всички нападателни оръжия бяха под контрола на Силите за опазване на мира, ама отбранителните си оставаха проблем на всяка страна, комай скрити в тайна. Догадките ни се простираха от Индия, където, изглежда, липсваха прехващачи за ракети, до Северноамериканския директорат, който навярно бе способен добре да се защитава. Поне достатъчно се бе предпазил от междуконтиненталните термоядрени снаряди по време на Войната на подгизналите кьорфишеци през миналия век.
Вероятно повечето ни камъни щяха да стигнат дотам просто защото ги насочихме в места, които нямаха нищо, струващо си отбраната. Но едва ли янките биха се съгласили да пропуснат „гости“ към пролива на Лонг Айланд или езерото Мичиган — център на триъгълника Чикаго, Гранд Рапидс и Милуоки. Обаче прехващането при тяхното голямо притегляне е трудна работа и много скъпа; щяха да опитат да ни спрат само където имаше смисъл.