Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Най-дългите минута и двайсет в живота ми — този гад беше грамаден! Нашият компютър отброяваше през десетки, докато докара до трийсет, после започна да декламира всяка цифра.
— … пет… четири… три… две… едно… ИЗГАРЯЙ!
Нашественикът изведнъж светна още по-ярко.
Едва не пропуснах малкото петънце, отделило се миг преди това или тъкмо тогава. Но Майк каза внезапно:
— Изстреляна ракета. Синхронните оръдия я следят заедно с мен, не минавайте на ръчно. Другите да останат насочени в целта, готови за приемане на нови координати.
След секунди (или часове) той даде тези числа, като добави:
— Сега горете по желание.
Опитвах се да гледам едновременно кораба и ракетата. Изгубих и двете точки от взора си, извих очи встрани от бинокъла и неочаквано зърнах снаряда, който се заби между нас и входа на катапулта. Е, по-близо до нас, на по-малко от километър. Нет, не последва термоядрен взрив, иначе нямаше да ви разказвам това. Ала пак имаше голяма, пищна експлозия, предполагам, от останалото в резервоарите гориво. Подир миг чух и усетих ударната вълна. Но не пострада нищо освен няколко кубически метра скала.
Корабът продължаваше спускането си. Вече не светеше толкова силно, виждах неговите очертания и ми се стори непокътнат. Очаквах всеки момент огъня от спирачните двигатели за насочвано с радар кацане.
Обаче не лумна никакъв огън. Заби се на десет километра северно от нас, в забавно сребристо полукълбо, от което скоро останаха само скачащите петна в очите ми.
Майк рече:
— Докладвайте за загуби, а оръдията да минат в неутрално положение. След това се приберете долу.
— Оръдие „Алис“ — няма пострадали…
— Оръдие „Бемби“ — няма пострадали…
— Оръдие „Цезар“ — един ударен от камък, скафандърът под налягане…
Слязох при другия телефон и се обадих на приятелчето:
— Какво стана, Майк? Не ти ли прехвърлиха управлението, когато им изгорихме очите?
— Да, прехвърлиха го.
— Твърде късно ли?
— Аз ги разбих, Ман. Това ми се стори най-подходящото решение.
Час по-късно бях при компютъра, за пръв път от четири-пет месеца. Успях да стигна до Комплекса по-бързо, отколкото до Л-Сити, поддържайки безпрепятствено връзка с всеки от града, и то без някой да ме прекъсва. Налагаше се да похортувам с Майк.
От станцията при входа на катапулта направих опит да звънна на Уайо. Отговори ми санитар от временната болница при Стария купол. Така научих, че мадам припаднала и я сложили на легло с достатъчно приспивателни, за да не се събуди цяла нощ. Фин отиде с капсула към Чърчил (в компанията на бая момчета), та да ръководи атаката срещу транспортния кораб там. Въобще не бях се чувал със Стю. Да не говорим, че с Хонконг и Проф още нямахме връзка. За момента Майк и аз бяхме комай единствената власт.
А беше време да започнем операция „Твърда скала“.
Но тя не се състоеше само от хвърляне на камъни, ами и от съобщение до Земята какво правим и защо — с изтъкване на нашата правота. Професорът, Стю, Шини и Адам бяха съчинили всичко по модела на компютърно изиграна атака. Сега дойде часът за истинската, трябваше да нагласим пропагандата според действителното положение. Майк вече бе нанесъл промените и разпечата текстовете да ги прегледам.
Вдигнах очи от дългия листинг:
— Друже, всички тези новинарски истории и посланието до ФН твърдят, че сме победили в Хонконг. Доколко си убеден?
— Вероятността надхвърля 82 процента.
— Достатъчно добре ли е, за да го излъчим?
— Ман, шансът да спечелим там (ако вече не е станало) се доближава до пълната сигурност. Онзи кораб не може да помръдне. Другите бяха почти празни. В Л-Хонконг нямат толкова много моноатомен водород, ще трябва да вземат оттук. Това означава да придвижат своите войски с ролигон — тежко пътуване под слънцето даже и за лунатици, а после да ни победят, когато дойдат. Не могат. При положение че този транспортьор и мъжете в него са били не по-добре въоръжени от предишните.
— Какво стана с ремонтната група за BL?
— Казвам да не чакаме. Ман, възползвах се свободно от твоя глас и подготвих всичко. Ужасяващи картини от Стария купол и другите места, особено от Горен Чърчил — те са за видеото, имам репортажи. Би трябвало веднага да ги излъчим към Земята едновременно със съобщението за започналата „Твърда скала“.
Вдишах дълбоко:
— Майк, стартирай операция „Твърда скала“!
— Искаш ли ти да дадеш заповедта? Кажи я и аз ще я разпространя със същите думи.
— Не се туткай, а съчини свой текст. Използвай гласа ми и моята власт на министър на отбраната и временен шеф на правителството. Направи го, приятелю, хвърляй камъните връз тях! По дяволите, нека да са големи тези камъни! Удари ги здравата!