Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
— Дадено, Ман!
25
„Максимум назидателен Schrecklichkeit78 с минимум човешки жертви. По възможност — никакви.“ Така Проф обобщи идеята за операция „Твърда скала“ и по този начин я осъществихме Майк и аз. Значи трябваше да ударим земните червеи толкова силно, че да ги убедим, но и тъй лекичко, че да не ги нараним. Звучи неизпълнимо, ама почакайте да чуете.
По необходимост имаше пауза, докато скалите падаха от Луната. Можеше да продължи от приблизително десет часа до толкова дълго, колкото бихме се осмелили да задържим. Решаващата е скоростта на излитане от катапулта и промяна с един процент означава удвояване или намаляване наполовина времето за полет до Земята. А това компютърът умееше да прави с изключителна точност: еднакво достъпни му бяха и бавните снаряди с какви ли не видове криви, и правият изстрел; бих искал той да е питчър79 на „Янките“. Но както и да хвърляше камъните, скоростта в крайна точка щеше да се „примъква“ до втора космическа — твърде близо до единайсет километра в секунда, за да липсва съществена разлика. Тази страховита бързина се създава от гравитационната яма, резултат от масата на Земята, която е 80 пъти по-голяма от лунната. И нямаше значение дали Майк ще бутне снаряда леко над ръба на пропастта, или ще го запрати с все сила. Тук не мускулите играеха роля, а внушителната дълбочина на пространството.
Затова Майк имаше възможност да програмира мятането на камъни според времето, нужно ни за пропаганда. Той и Проф се уговориха за три дни плюс не повече от един период на явно за нас завъртане на Синята планета — 24 часа, 50 минути и 28,32 секунди. Тогава с първата ни мишена щеше да започне операцията „Твърда скала“. Нали разбирате, Майк бе способен да усуче снаряд около Земята и да я цапардоса по невидимата й страна, ала щеше да бъде къде по-точен, ако съзираше целта, проследяваше камъка с радар до последната минута и го побутваше, та да умери и върха на игла с него.
Тази свършена прецизност ни бе необходима, за да постигнем максимум уплаха с минимална или никаква смъртност. Стреляме, казваме им къде именно ще ги ударим и в коя секунда — и им отпускаме три дни да се махнат от въпросната точка.
И така, първото ни послание към земяните в 2.00 на 13 октомври 76-а (седем часа след тяхното нашествие) не само обяви унищожаването на техните миротворчески сили и заклейми бруталното нападение, но и обеща бомбардировка на възмездието. Бяха назовани времената и местата, като дадохме на всяка страна краен срок тоже да заклейми действията на ФН спрямо нас, да ни признае и тъй да избегне снарядите. Всички подобни срокове изтичаха едно денонощие преди местния удар.
Доста повече време, отколкото му трябваше на Майк. В такъв момент преди атака по мишената скалата щеше да се намира далеч в космоса, без да са били включени насочващите двигатели и с големи възможности за маневриране. За много по-малко от ден приятелчето можеше да предотврати напълно сблъсък със Земята, като ритне снаряда настрани и го бутне в постоянна орбита около планетата. Но и само час по-рано обикновено имаше шанс да го отклони в океана.
Първата ни цел беше Северноамериканският директорат.
Всички мастити миротворци, седемте нации с право на вето, щяха да отнесат своето — Велики Китай, Индия, Съветите, Пан-Африка (с изключение на Чад), Мител80-Европа, Бразилският съюз. За по-малките държави също определихме времена и мишени, ала им казахме, че едва 20 на сто от тях ще бъдат ударени. Направихме го отчасти поради недостига на стомана, а и за да засилим страха. Ако Белгия си го получи от първия път, току-виж Холандия реши да опази своите полдери81 и да преговаря, преди Луната отново да се издигне в небето й.
Но всяка мишена беше подбрана така, че по възможност да не убием никого. С Мител-Европа се затруднихме, наложи се да изберем планини или водни пространства: Адриатика, Северно море, Балтийско и тъй нататък. Все пак върху по-голямата част от Земята има празни места въпреки единайсетте милиарда усърдни размножители.
Севера Америка ми се стори ужасно натъпкана, обаче нейният милиард е скупчен тук-таме — още се срещат необработени поля, планински вериги и пустини. Проучихме картите и Майк провери с радар всички пресечни точки с кръглите числа, да речем, 105° западна дължина и 50° северна ширина. Ако там нямаше разположен град, мястото накрая се озоваваше в мрежата на мишените… особено щом селището бе по-наблизо, за да осигури стъписани и уплашени зрители.
78
Ужас (нем.). — Б.пр.
79
Бейзболен играч. — Б.пр.; Този, който хвърля топката. — Б.Mandor
80
Средна (нем.). — Б.пр.
81
Плодородни земи под морското равнище, отделени с естествени или изкуствени прегради. — Б.ред.