Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Отбелязахме и това, питайки ги какъв флот за много милиони долари биха искали да похабят? Струва ли си, само за да ни напляскат за нещо, което не сме сторили? Вече са платили със седем от най-големите и най-добри транспортьори — нима мечтаят да станат четиринайсет? Ако е така, нашето тайно оръжие, което употребихме срещу кораба „Пакс“, чака в готовност.
Последната хвалба бе внимателно анализирана — Майк даваше шанс, по-слаб от едно на хиляда, този „Пакс“ да е съобщил какво му се е случило. Още по-малко вероятно изглеждаше горделивите ФН да се досетят, че миньори пандизчии са измислили как да превърнат своите инструменти в небесни оръжия. Пък и Синята планета наистина не притежаваше много кораби, които да рискува. По онова време имаше около двеста действащи космически апарата, ако не броим спътниците. Ала девет десети от тях бяха от типа Земя-орбита като „Чайка“, успяла да стигне до Луната само с изхвърляне на всичко отвътре и със сетните грамове гориво.
Никой не прави космолети ей така, без определена цел, доста скъпички са. ФН разполагаха с шест кръстосвача, които вероятно можеха да ни бомбардират, избягвайки да кацнат горе, като вместо полезно тегло вземат допълнителни резервоари. Още няколко ставаха за модифициране подобно на същата „Чайка“, заедно с малкото затворнически и товарни кораби. Те щяха да влязат в орбита около Скалата, но изобщо не биха се върнали без презареждане.
Нямаше място за съмнение, че ФН са способни да ни разгромят. Въпросът бе колко висока цена са готови да платят. Значи бяхме принудени да ги убедим, че ставката е прекалено голяма, преди да натрупат достатъчно сили. Чист покер… Смятахме да вдигаме мизата толкова, че да хвърлят картите и да се откажат. Надявахме се на това. За да не покажем никога жалкия си флош.
Връзката с Хонконг бе възстановена към края на първия ден от радио-видеоетапа на атаката, когато Майк „мяташе камъни“ и нареждаше порция №1. Проф се обади — колко щастлив бях да го чуя! Компютърът набързо го осведоми и аз зачаках някой от неговите меки упреци, събирайки смелост да отвърна остро: „Е, какво трябваше да направя? Щом не успяхме да се свържем и мислех, че може дори да си мъртъв? Оставен сам като действащ шеф на правителството с криза, струпала се върху главата ми? Да зарежа всичко, понеже няма начин да поговоря с тебе ли?“
Тъй и не се наложи да клинча. Де ла Пас резюмира:
— Мануел, постъпил си съвсем правилно. Бил си начело в този момент и кризата се е стоварила отгоре ти. Радвам се, че не си пропилял златния миг само защото не си успял да се свържеш с мен.
Ама какво да го правите такова човече? На мен па̀рата ми вдигнала стрелката до червено, а не се сещам как да я изпусна… Трябваше да преглътна и да кажа:
— Спасибо, Проф.
Той потвърди смъртта на Адам Селене.
— Бихме могли да използваме измислицата още някое време, но това е идеалната възможност. Майк, ти и Стю здраво държите юздите, пък и аз по-добре да мина през Чърчил по пътя към дома и да открия трупа му.
Така и стори. Въобще не го попитах дали е „харесал“ тяло на лунатик или на нашественик, нито как е запушил устите на всички замесени. А може никой да не е вдигал шум, защото много от мъртъвците в горен Чърчил тъй и не бяха разпознати. Избра го с подходящ ръст и цвят на кожата — бил е подложен на взривна декомпресия и обгорен по лицето, изглеждаше ужасно!
Положиха го тържествено в Стария купол с покрита физиономия; имаше речи, които не слушах… Майк обаче не пропускаше и думичка. Нали най-човешкото му качество бе високото самомнение? Някаква каменна чутура пожела мъртвото тяло да бъде балсамирано, давайки Ленин като пример. Ала „Лунная правда“ му напомни, че Адам беше заклет консерватор и никога не би допуснал такова варварско изключение спрямо себе си. Затова незнайният гражданин или войник завърши житейския си път в общинската клоака.
Сега съм принуден да кажа нещо, което отлагах. Уайо не бе ранена, само се изтощила докрай. Но Людмила не се прибра. Не знаех (и съм доволен, че стана така), обаче тя била сред многото загинали в основата на рампата пред „Bon Marche“. Експлозивният куршум се забил между нейните красиви гърди на момиче. По кухненския нож в ръката й имало кръв — мисля, че добре е платила за последния еднопосочен билет.
Вместо да звънне по телефона, граф Стю дойде в Комплекса да ми каже, после се върна с мен в града. Не си губил времето; щом свършили сраженията, отишъл в „Рафълз“ да работи със своята специална кодова книга, ала за това по-късно. Мими го открила там и той предложил да ми съобщи.