Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
„Искаш да кажеш, че трябва да се съблека? Това няма ли да го обърка още повече?“ („Шефе, нищо не ти казвам. Това посещение не беше по моя идея. Но той е виждал това тяло хиляди пъти, а вече ти казах, че за нашето поколение голотата не е причина за нервност. Беше ми неудобно да остана облечена, докато моделът е гол. Но не те убеждавам да го направиш. Ако искаш, надзърни през шпионката дали Антон и Фред са още отпред — а те сигурно са там. И тогава отключи вратата и си тръгни. Признай, че не можеш да събереш отново Хъмпти-Дъмпти.“) „Май си права.“
Джоан въздъхна, изправи се — изрита сандалите, смъкна полупуловера, изхлузи ризата и крачола. Джо не можеше да я види, но Джиджи я погледна — и Джоан мярна в очите й изненада.
Джоан опря пръст до устните си, събра дрехите и се отправи към банята, като внимаваше да не попадне в полезрението на Джо. Трябваха й само няколко минути да се насапуниса и да измие грима и боята. „Откъде да започна?“ („От тук, разбира се. След това оправи леглото и сложи чисти чаршафи.“)
В банята единствено я затрудни тоалетната чиния. Колкото и да се мъчеше, не можа да измие кафявата диря на мястото, където се бе стичала водата. Зачуди се как е възможно една цивилизация, която строи космически кораби, да не може да се оправи с такива елементарни неща.
Или това не беше цивилизация?
Изми си ръцете и продължи. Леглото, изглежда, не беше оправяно отдавна. Отказа се да сменя чаршафите, но докато го подреждаше, забеляза по възглавницата червило. „Джиджи?“ („Сигурно, шефе, прилича на нейния цвят. Което не доказва нищо.“)
След това дойде ред на чиниите в умивалника. Изглежда, Джо вече бе забелязал какво прави, макар да не го показваше. Картината имаше завършен вид, но той продължаваше да работи върху нея.
След като изми и подсуши чиниите, тя надзърна в хладилника. Намери няколко пакета полуготова храна, почти пълна кутия сметанов сладолед, спагети и пица. Нямаше и следа от пресни плодове и зеленчуци. Доста ограничени възможности за ядене, но не бе очаквала друго. Зае се с приготвянето на храната.
Дали да сложи маса за трима? Какво пък — или ще я приемат, или ще я пратят да си върви. Нека бъде за трима. Тъкмо когато привършваше, чу гласа на Джо:
— Почивка, Джиджи.
Тя надзърна в хола.
— Джо, готови ли сте за вечеря? Мога да стопля храната веднага.
Джо Бранка извърна очи към нея, понечи да каже нещо и изведнъж… се срина.
Лицето му се изкриви, той изхлипа и тялото му бавно се отпусна. Джоан изтича при него, но внезапно спря. („Шефе! Не го докосвай!“) „О, Божичко, Юнис!“ („Само ще утежниш положението. Остави на Джиджи да се оправи. Сядай на пода, бързо! Ом мани падме хум.“)
Джоан зае поза лотос.
— Ом мани падме хум.
Джиджи крепеше Джо. Той се свлече на пода, стисна главата си с ръце и захлипа. Коленичила до него, Джиджи приличаше на майка, изплашена от състоянието на любимото си дете.
— Ом мани падме хум. — „Юнис, не става.“ („Не, шефе. Помоли Джиджи да ти помогне.“) „Как?“ — Ом мани падме хум. — („Направете кръг!“)
— Джиджи! Да се хванем в кръг. Моля те!
Момичето я погледна втренчено, после извърна очи към Джо. Изглеждаше така, сякаш го вижда за пръв път.
— Ом мани падме хум. Джиджи, помогни. Хайде де! Джиджи бавно сгъна крака и положи ходила на бедрата си, улови Джоан за лявата ръка и хвана дясната ръка на Джо.
— Джо! Чуй ме, миличък! Затвори кръга, моля те! Веднага! — И започна да припява заедно с Джоан.
Джо Бранка спря да хлипа, повдигна глава и явно не повярва на очите си. После бавно се премести така, че краката му да образуват третата страна на триъгълника, и се опита да заеме падмашана. Изцапаните му с боя шорти очевидно не позволяваха. Той ги погледна, леко учуден, след това се опита да ги смъкне. Джиджи му пусна ръката и се наведе да му помогне. Когато приключиха, той зае лотос и посегна към ръцете на двете жени.