Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Не е необходимо — рече Камерън.
— Съгласна съм — додаде Монтроуз.
— Тук, в Беладжио, никой ли не знае кой сте всъщност?
— Mio Dio, не. Аз съм невероятно заможен сицилианец, чиито руси коси и богатство са му спечелили уважението на хората от северните провинции. — Старецът отново докосна телескопа, плъзна ръка по него. — Ето, искам да ви покажа нещо. Елате, елате и двамата да погледнете оттук.
Лезли и Кам се подчиниха с нарастващо любопитство. През обектива всеки от тях видя имение на брега на езерото Комо, с ниско подстригани морави, стабилен кей, огромна яхта във водата, а навред имаше пръснати фонтани. Мъже и жени се разхождаха наоколо, фигури, дотолкова увеличени от лещите, че сякаш бяха на трийсетина метра, а не на километри.
— Добре изглежда — рече Прайс, като отстъпи назад и се обърна към Тогаци. — Чие е?
— Това е имението Паравачини. Дори най-мощните планински ветрове не са в състояние да отклонят тоя телескоп. Монтиран е стабилно. Всичко виждам, а ако се наложи, мога да получа снимка на всеки, който идва и си отива.
— Интересен човек сте вие, дон Силвио — додаде Камерън. — Впрочем възможно ли е да бъдете разкрит въпреки новото си име?
— Силвио Тогаци е надлежно регистриран… а може би трябва да кажа допълнително вписан в архива на родените в Палермо, записано е и кръщението му в Църквата на благословения Спасител, местна църквичка на юг от Кафала. Изпълнението на тези документи е майсторско, „автентичността“ им не може да бъде оспорена.
— Кой ви удостои с титлата „дон“? — поиска да знае Прайс.
— Когато човек наеме десетки хора да разчистят даден терен и да строят, той е особено щедър към местните семейства, дарява пари за няколко празненства, съгражда нова църква, тъй че накрая това „дон“ му приляга съвсем естествено. Но стига сме говорили за мен. Заповядайте вътре и ще ви предам всичко, което е подготвено за вас. Мисля, че ще останете доволни.
— Простете любопитството ми — обади се подполковник Монтроуз, — но споменахте нараняване на гръбнака, причинено, защото агент Скофийлд не съумял да омекоти падането ви от някакъв балкон. Този инцидент свързан ли е със съвместното ви преследване на онези от Матарезе?
— Надали, скъпа госпожо подполковник, макар че бягството ми бе наложително. Въпросната жена бе омъжена за фанатизиран комунист, тъй безропотно отдаден на работата си, че не обръщаше и най-малко внимание на съпругата си. Аз просто се опитвах да запълня една празнина… Хайде, време е да получите събраната за вас информация.
Двайсет и трета глава
В Ню Йорк валеше пороен дъжд, освежителен, но и неудобен за трафика в натовареното движение по обяд. На една от оживените улици, пресичащи Мадисън Авеню, трима полицаи отстраниха временно поставените знаци „Паркирането забранено“. В същия момент няколко коли се втурнаха към освободените места, първата от които лимузина, спряла на метър-два от боядисаната в бледозелено врата, водеща в хотел „Марбълторп“, другите две от отсрещната страна. В тези три автомобила се возеха въоръжени мъже, съсредоточили погледи върху човека, появил се от колата близо до входа за хотела в компанията на бодигард, който държеше дясната си ръка под шлифера. Сякаш по даден знак бледозелената врата отвори друг полицейски служител; той кимна и двамата гости влязоха навътре. Полицията в Ню Йорк не знаеше кои са двете важни персони, но бе информирана кой е загрижен за безопасността им.
Обект на тази строга охрана бе среден на ръст четирийсетгодишен мъж. Когато свали шапката и шлифера си в малкото преддверие, той се оказа скъпо облечен бизнесмен. Лицето му беше бледо, стрелкаше уплашено очи ту напред, ту назад.
— Къде, по дяволите, отиваме? — сърдито попита той.
— Асансьорът е по коридора вляво, сър — отвърна полицаят.
— Благодаря ви, млади човече, предайте поздрави на вашия комисар.
— Ще ги предам лично, сър. Ние сме на специално назначение и докладваме лично и само на него.
— Очаква ви дълга и успешна кариера, младежо. Как се казвате?
— О’Шонеси, сър.
— Още един макаронаджия, а? — Тримата се засмяха и последваха бизнесмена и неговия бодигард по коридора към асансьора. — Не мога да повярвам, че се оставям да ме манипулират по този начин — продължи задъхано той. — Някой долита отнякъде, от Амстердам, както се предполага, привикват ме да се срещна с него, защото точно това сториха с мен, привикаха ме като в съдебна зала! Какво си въобразява този, дявол да го вземе?