Горещата конспирация

Дон Силвио Тогаци бе облечен в бледожълт ленен костюм, бели кожени обувки и синьо шалче от най-фин индийски памук, съчетание, което говореше, че одеянието е изработено по поръчка в някой от най-скъпите бутици по Виа Кондоти. Видът на дона навярно не би възхитил съвременните следовници на модата, почитатели на „Джентълмен’с Куортърли“, но със сигурност би привлякъл вниманието, ако списанието бе издавано в края на двайсетте и началото на трийсетте години.

— Простете, млади хора — рече сбръчканият, но все още привлекателен старец, чието загоряло скулесто лице грейна в усмивка под развятата бяла коса, — ала стара рана в гръбнака сковава това древно тяло. Раната впрочем ми бе нанесена от Бейлупо — ние тук така го наричаме, Бейлупо — защото не съумя да ме подхване, когато се реших да избягам, като скоча от балкона.

— Бейлупо… Беоулф значи, прав ли съм, сър? — попита Прайс.

— Напълно. Английското Беоулф за нас нищо не означава. Аз самият съм образован човек, но… това име дори не принадлежи на англичаните.

Лезли пристъпи напред, за да се ръкува с италианеца; той обаче пое ръката й в своята и я целуна.

— Много мило е от ваша страна да ни приемете, господин Тогаци — рече тя.

— Аз пък ви благодаря, че не ме нарекохте дон Силвио. Противно ми е това обръщение. Вашите филми, пък и телевизията дотолкова очерниха титлата „дон“, че всеки, който според приятели и познати я заслужава, задължително трябва да е мафиот, толкова затлъстял от дългото тъпкане със спагети, та дори с мъка си отваря устата, когато издава заповед за екзекуция. Pazzo!13

— Ще намерим общ език, струва ми се. — Камерън се приведе напред и леко разтърси ръката на стареца. — Може ли да седнем?

— Не е необходимо да питате. Сядайте.

Двамата придърпаха плетени столове и се озоваха лице в лице срещу Тогаци на тясната веранда — тясна, закътана, изпълнена със сенки и прокрадващи се светли лъчи. Беладжио.

— Какво ви каза Брандън Скофийлд, сър? Ще бъда откровен с вас, в съобщението си до мен твърди, че бихте могли да ни помогнете.

— Не мога да помогна, синьор Прайс. Отлетях за Рим, по-точно до вашето посолство. Брандън дълго разговаря с мен по една от вашите обезопасени линии…

— Дано наистина да е била безопасна — вметна Камерън.

— Синьор Скофийлд не е глупак, нито пък аз, млади човече. Както казвате вие, американците, не сме от вчера в квартала. Говорихме с минимален брой думи, използвайки кодове и метафори, както правехме преди много години. Разбирахме се чудесно, което на малцина други би се удало.

— Офицер Прайс ми каза, че ще се срещнем и с други — обади се Монтроуз. — Очакваме ли ги?