Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Тук поне е доста по-удобно, ако не и по-успокоително — каза Монтроуз, като се отпусна на рамото на Прайс, когато колата се стрелна нагоре по магистралата. — Странен автомобил, нали?
— Да, наистина — отвърна Кам, като се огледа. — Все едно външността е пълно отрицание на вътрешността.
Забележката на Прайс бе чудесно обобщение. На пръв поглед голямата кола представляваше стара неугледна лимузина с безброй драскотини по боята и множество хлътнатини, от предната броня до задния капак. Страничен наблюдател би я взел за неподдържана реликва; тоест до момента, когато влезеше вътре. Защото вътре седалките бяха тапицирани с най-меката и най-скъпа виненочервена кожа, а седящите отзад откриваха пред себе си добре заредено барче от махагон. Отстрани имаше и монтиран телефон, също в махагонов плафон. Тъмните стъкла безспорно показваха, че собственикът бе взискателен към удобствата, ала нямаше желание да привлича вниманието към самата кола.
Вторият, не по-малко мълчалив, странен като външност и поведение шофьор продължи да натиска газта нагоре по стръмнината, докато най-сетне напуснаха мрачните, подобни на тунели улици и се озоваха под яркото следобедно слънце. От едната страна се простираха пасища, из които пъстрееха крави и овце; от другата страна се виждаха нарядко пръснати къщи и стопански постройки. Колата направи десен завой и се втурна по пътя, който вървеше успоредно на огромното езеро Комо, което предизвика и възторга на Лезли.
— Имаш чувството, че дъхът ти спира! — рече тя. — Малко са местата, които и на живо изглеждат като на пощенска картичка.
— Наблюдателна си — съгласи се Камерън. — Точно така е.
И тогава се случи. Ето че отново ослепителното италианско слънце се пръсна на безредни пръски светлини и сенки. Бяха свърнали от живописния път в широка черна просека в гората; от двете страни ги ограждаха дървета, виждаха се само стволове, виещи се лози, гъсти листати завеси и храсталаци, които изглеждаха непроходими. По принуда намалиха скоростта: насреща се виждаше малка бетонна конструкция; тежка стоманена бариера спираше достъпа. Показа се нисък набит мъжага, преметнал пушка през рамо. Съвсем по сицилиански, помисли си Прайс.
Пазачът кимна на шофьора, бариерата се вдигна и неугледната лимузина продължи напред. Внезапно се разкриха очертанията на огромна, разстлана нашироко едноетажна къща, почти сляла се с гората. Постройката се простираше толкова навътре в гората, че дори не се виждаше докъде. Тук отново погледът се спираше в тежко дърво и тъмен камък, традиционните материали на Беладжио, които отблъскваха светлината и отдаваха предпочитание на сенките.
Лезли и Камерън слязоха от колата и пред тях се изпречи друг пазач с преметната през рамо пушка.
— Ела с мен — продума той на едва разбираем английски, очевидно заучаването на поздрава му бе струвало немалко усилия. Двамата го последваха нагоре по настлана с чакъл пътека, като вдигнаха очи, за да обхванат с поглед тъмнозеления покрив, който не само пазеше от слънце и дъжд убежището на дон Силвио Тогаци, но го и скриваше.
Вторият пазач поклати глава, като даде знак на американците да се изкачат по стълбите, отвеждащи към тежка двойна врата; той самият извади някакъв инструмент от джоба на панталоните си. Какъвто и да бе той, с негова помощ човекът задейства дясното крило, то се отвори, а вътре ги чакаше трети човек. На рамото му не висеше пушка, ала на дясното бедро се виждаше огромен кобур, прикрепен с широк кожен колан, нагънал обичайното за планинците облекло. Този последният беше едър мъж, по-висок от Прайс, с масивен гръден кош, дебел врат и загоряло безизразно лице. Изучавайки го, Прайс реши, че това е първият човек от охраната на дона. И все пак от какво го охраняваха?
И какво означаваше поредицата сложни, заблуждаващи ходове, очевидно предназначени да прикрият евентуалната връзка между Тогаци и неговите гости? Предпазливост, добре, определена потайност, естествено; но да се стига до такива крайности в предохранителните мерки… кой всъщност бе Тогаци? Съобщението от Скофийлд гласеше „неколцина приятели от едно време“ и към него се добавяше забележката, че това навярно са група изкопаеми, преживели онова жестоко време, хора, които знаят за Матарезе. Ала ето че ставаше дума за един-единствен човек, чиито действия до този момент наподобяваха по-скоро член от кръга Матарезе, а не някой, заклел се да го унищожи.