Горещата конспирация

— Радвам се да се запознаем, господин Никълс, наистина ми е приятно да ви видя — рече Уилям Клейтън, или Брандън Скофийлд, или Беоулф Агът, както щете. И подаде ръка на госта си. Скофийлд бе облечен в тъмносин строг костюм, очевидно излязъл изпод ръцете на високоплатен шивач. Отведе новодошлите до определените им места, всеки стол до малка помощна масичка, и разклати сребърно звънче. Появи се Антония в колосана униформа на камериерка, прибрала прошарената си коса в стегнат кок. Изглеждаше невероятно.

— Кафе, чай или някакво по-силно питие? — попита Брандън. — Впрочем това е Константина, от персонала на хотела. Не знае и дума английски. Сам помолих да ми намерят точно такъв човек, разбираме се на италиански.

— Жалко, че езикът не е френски — отбеляза Стюарт Никълс, адвокатът. — Учил съм го няколко години в началното училище и доста ми послужи в Сайгон.

— Я да проверим… Константина, vouz parlez francais?

— Che cosa, signore?

— Capisce francese?

— Non, signore. Linguaggio volgare!14

— Боя се, че не ще може да се включи в нашия разговор. Според нея това бил простоват език. Кога ли най-сетне тия два народа ще се помирят? — Гостите не пожелаха нищо за пиене, Антония бе освободена с кратко кимване и се оттегли. — Зная колко е ценно времето ви господа — продължи Скофийлд, — затова да преминем направо към повода за нашата среща.

— Нима има такъв повод, господин Клейтън?

— Без съмнение. Общи интереси, сър — отвърна Беоулф Агът. — Акции, облигации, ценни книжа, заеми… корпоративни и транснационални, и най-вече началните оферти за акции, естествено, но което е по-важно, начинът, по който вие обслужвате сливането на различни компании, откупуването на изпадналите в несъстоятелност. Неоценим принос, това е безспорно.

— Говорите за твърде широк обхват от дейности — отбеляза шефът на „Суонсън и Шварц“, — а много от тях са от строго поверително естество.

— Както и всички сделки на борсата в Лондон, Париж, Рим и Берлин, всички са строго поверителни. Но не и по отношение на Амстердам.

— Говорете по-ясно, моля ви — настоя Никълс.

— Щом се налага. Вероятно вие не познавате клиента, или неговата фирма, както си мислите — отвърна Брандън.

— Аз съм адвокатът на фирмата, господин Клейтън. И тя е единственият ми клиент. Нищо не се пази в тайна от мен.

— Това отнася ли се и до господин Уайтхед? Защото в противен случай ще предложа да ни остави сами.

— Той вече ви каза, отнася се и до мен.

— В такъв случай не мога да допусна, че не знаете за Амстердам… Преди двайсет години Рандъл Суонсън, вече покойник, и човек на име Сиймор Шварц, понастоящем оттеглил се от активна дейност и установил се в Швейцария, обединяват усилия, за да основат нова брокерска къща в най-конкурентните нови сектори на капиталистическия свят. Чудо на чудесата, за няколко години съдружието процъфтяло и се превърнало в значим играч, компанията нараснала толкова бързо, че заплашвала да се превърне в безспорна сила, съперничеща на Кравис и доскорошния Милкен. И което е още по-учудващо, през последната година Суонсън и Шварц замислят и осъществяват най-внушителните сливания на компании. Просто забележително, но как е станало това?