Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Понякога изцяло се превръщаш в някогашния Беоулф Агът, не мислиш ли?
— Ако Змията бе все още жив, надявам се, щеше да се съгласи. Много дължим на Таленков.
— Живота си, Брей, само живота си.
— Ами тогава да го живеем, любов моя — рече Брей и приближи до телефонната уредба на бюрото. Набра поредица от цифри и се свърза с Франк Шийлдс, който очакваше обаждането в кола, паркирана недалеч от сградата на хотела. — Нещата под контрол ли са, Жмичка?
— Бъди така добър да не използваш това обидно обръщение по предоставените от правителството линии.
— Извинявай, Франк, исках да прозвучи като почтителен комплимент. Виждаш онова, което остава скрито за останалите, просто защото си затваряш очите за маловажните подробности.
— Глупостите са излишни… Проследяваме въпросните два обекта… поемат по Сентръл Парк Саут.
— Хипотези?
— О, Уайтхед едва ли ще се върне в кабинета си, което навежда на определени заключения. Той беше последният, нали?
— Оказаха се двама. За другото си прав. Ще поддържаме връзка и ако има някакво развитие, обади ми се. Ние с Тони ще си починем и ще си поръчаме цялото предоставено меню, за което, разбира се, данъкоплатците няма да дадат и пукната пара.
— Моля те, Брандън!
— Той знае — едва не извика изпадналият в ужас Албърт Уайтхед, когато се озоваха в лимузината. — При това знае всичко!
— Възможно е — съгласи се адвокатът Никълс, — но е също толкова възможно и да не знае.
— Как можеш да твърдиш подобно нещо? — не се сдържа шефът на „Суонсън и Шварц“. — Нали го чу, предложените за изкупуване акции, заемите, сливанията и поглъщанията на закъсали фирми. Та това е собственият ни план, за Бога!
— Лесно достъпни факти. И студент първокурсник би се справил.
— В такъв случай отговори ми на следния въпрос, Кларънс Дароу! Какво ще кажеш за чуждестранните инвестиции? Това как ще ми обясниш?
— Може би тъкмо там се подхлъзна. Парите бяха препратени чрез тексаски консорциум на амбициозни вложители, уговорката е само устна, чрез Амстердам, а на хартия не съществува каквато и да било следа.
— В това не можеш да бъдеш сигурен, Стюарт.
— Не, не мога — съгласи се Никълс, като се обърна и замислено се взря в Уайтхед. — Ще бъда откровен с теб, тъкмо това ме смущава. Този Клейтън очевидно е наясно с Амстердам, което говори много… и твърди, че бил изолиран… категорично изолиран при това.
— Което е повече от опасно! Нали спомена списък за елиминиране… което е позната алтернатива сред безмълвните ни съдружници. Те пред нищо няма да се спрат. Не можем да рискуваме да позвъним на Амстердам.
— Следователно и истината не можем да разберем, ако тя е различна от това, което чухме, а до определения за доклад момент остават цели осем дни. Ако нарушим графика за чиста сателитна връзка, Амстердам ще се досети, че имаме известни съмнения.
— Можем да измислим нещо, в това те бива!
— В момента нищо не ми идва наум. При нас всичко се движи по план, издънка не сме допуснали. Може пък другите да измислят нещо, някакъв повод да позвъним на Кайзерграхт.
— Поне един от тях ще трябва да измъдри нещо — настоя паникьосаният Уайтхед. — Всички сме в играта, а от нея направихме милиони!
— Надявам се, и ти си даваш сметка, Албърт, че този Клейтън може просто да блъфира.
— Това ми е ясно, Стюарт. Но кой ще плати, за да си свали картите?
Масичката на колелца бе отрупана с остатъци от поръчаната огромна пържола, телешко филе, зеленчуци, ирански хайвер (за Антония) и три шоколадови еклера (за Скофийлд). В момента с наслада отпиваха кафе еспресо и бренди „Курвоазие“.
— Току виж, привикнал съм към тия лакомства, любов моя — отбеляза Скофийлд, като изтри устата си с огромна розова салфетка.
— Което може да се окаже фатално за теб, старче — сряза го Антония. — Измъкнем ли се оттук, ще ми обещаеш да ядеш само рибата, която сами си ловим, и зеленчуците, които отглеждаме.
— Бързо ще ми омръзнат.
— Но пък ще удължат живота ти.
Телефонът издрънча и с кратка въздишка на облекчение Скофийлд скочи от стола си.
— Да?
— Тук е Франк, Брандън. Продължаваш да трупаш точки. Двамата шефове от „Суонсън и Шварц“ най-накрая спряха в един от онези закътани ресторанти с градина, където само свръхбогатите могат да направят резервация.
— Това нищо не ми говори, господин директор.
— Спомни си онези затворени за външни хора заведения в Бруклин и Джърси… където постоянната клиентела са всъщност собствениците. Тези тук дори са ги надминали. Костюмите, а и речта са различни, ала поводите да се срещат — почти аналогични.
— Говори смислено, Франк.