Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Би било напразно, синьора подполковник, те няма да дойдат. Това са двама мъже, много възрастни мъже, които ми предоставиха всичко, което знаят, но не са готови на лична среща с вас.
— Защо? — попита Лезли.
— Както ви казах, те са много възрастни, синьора, по-възрастни са от мен, а и нямат желание да бъдат намесени в стари войни, причинили им толкова болка. Всичко ще ви бъде представено в писмена форма.
— И въпреки това вие сте готов да ни помогнете — рече Камерън.
— Разполагам с техните спомени, а си имам и други причини.
— Може ли да узнаем какви са те? — попита Лезли.
— Не е необходимо. Бейлупо знае.
— Но него го няма — не се стърпя Кам. — Ние сме тук.
— Виждам. Отнесох се с вас по най-необичаен, а и притеснителен начин. Сигурно си мислите, че сме могли да се срещнем навсякъде другаде, да речем в някой парк или хотелска стая в Милано.
— Да, бихме могли.
— Вие не ме познавате, тъй че мога да кажа каквото си пожелая, и тъй като използвам името на Скофийлд, ще приемете всяка моя дума за чиста монета.
— Нещо такова — съгласи се Прайс.
— И в същото време се питате… кой ли е този човек?
— Вече си зададох този въпрос.
— И правилно. Сега вече съобразявате, че може и да не съм този, за когото се представям, а фалшив куриер с достъп до определена информация и имена.
— Не мога да мисля другояче, колкото и да съм далеч от истината.
— Естествено. Не можете да загърбите дългите години обучение. Както каза Брандън, вие сте много добър, може би най-добрият в Управлението.
— Сигурен ли сте, че това е същият Скофийлд, когото аз познавам? — попита Камерън, потискайки усмивката си, след което продължи: — Знаете откъде идвам. Кажете ни основанията си да ни помогнете. Дайте ни нещо, което ще ни накара да ви повярваме.
— Мога да ви кажа единствено истината — отвърна възрастният италианец, като с мъка се надигна от стола си и направи няколко крачки навън от сенките, към един от червените телескопи. Този се различаваше от другите, над дебелата червена тръба имаше някакъв черен инструмент с кръгла форма. Старецът го потупа с длан, след което отново се обърна към Прайс и Монтроуз. — Чували ли сте за двете фамилии, Скоци и Паравачини?
— Да — отвърна Камерън, — заедно притежавали предприятията Скоци-Паравачини, додето не се появила лоша кръв и тогава се разделили.
— Не просто „лоша кръв“, синьор Прайс, а истинска кръв, кръв от убийство, пролята от Паравачини, за да изместят Скоци. Целта била да ги прогонят със сила, за да попаднат сред първенците в смъртоносния кръг Матареса. Братя и синове били убити, висши служители подкупени и изнудвани, директори въвлечени в компрометиращи инциденти, за да бъдат свалени от постовете. Съдружието Скоци-Паравачини било заразено, отровено отвътре, и болестта победила.
— Струва ми се, разбирам накъде биете — тихо се обади Лезли. — Били сте много близък на фамилия Скоци.
Старецът се засмя с тих, тъжен смях.
— Проницателна сте, подполковник, макар че не бих употребил думата „близък“. Аз нося името Скоци, последният жив член на фамилията стои пред вас.
— Но вашето име е Тогаци — възкликна Камерън.
— „Какво е едно име? — пита девойката. — Туй, което зовем ний «роза» ще ухае сладко под всяко друго име.“… Трябва да се върнем няколко десетилетия назад… преди да започнат убийствата. Убийците никога няма да бъдат открити, разбира се, тъй като Паравачини имаха огромно влияние в Милано и Рим, както и във Ватикана. Майка ми ги презираше, ала се и плашеше от тях, затова ме изпратиха в Сицилия, в дома на братовчед на майка ми, за да бъда в безопасност. В първите години ме обучаваха у дома, а после ме изпратиха в Рим да довърша образованието си, и то под името на братовчеда, Тогаци, отново заради собствената ми безопасност.
— Там ли срещнахте Скофийлд? — попита Монтроуз.
— О, драга, личи си колко сте млада! — Дон Силвио се засмя и тупна с ръка по телескопа. — Това стана след години, когато вече бях завършил университета.
— Когато вече сте работили за италианското разузнаване? — предположи Прайс.
— Да, Сервизио Сегрето. Приеха ме, щом завърших образованието си, благодарение намесата на няколко влиятелни приятели от Палермо. Като оставим настрана обичайните задължения, постъпих в Службата, обсебен от една-единствена мисъл. Да проникна в ламтежите на Паравачини, да узная цялата грозна картина, което, естествено, ме насочи към Матареса. Тогава се срещнах със Скофийлд и Таленков. Безпокоеше ни една и съща мисъл, ала за да спечеля доверието им, аз им разказах своята история, както я разказвам сега пред вас. Естествено, можете да поискате потвърждение от Брандън, но ще трябва да го сторите някъде другаде, не тук. Не разполагам с оборудване, което да гарантира сигурността на връзката.