Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Твоите двама пуяци се срещнаха с банкера Бенджамин Уолбърг от новия банков консорциум, Джеймисън Фаулър, шеф на бостънския енергиен конгломерат и Брус Ебърсол, президент на „Съдърн Ютилитис“. Те представляват новообразуваните корпорации на крупните производители на електрическа енергия и банковите институции, обхванали огромна част от Средиземноморието. Разполагаме със снимките им. Моите поздравления, Беоулф Агът, резултатът ти дотук е четири по сто.
— Благодаря ти, Жмичка. Какво научи от Лондон?
— Открий ги, открий го! — крещеше Джулиан Гуидероне по телефона със сателитна връзка от борда на частния си самолет, изпълняващ маршрута от Лондон за Марсилия. — Плащаме милиони на разни нищожества, които живеят в незаслужен разкош. Нима забравят, че съществуват единствено за да ни служат! Защо търпят провал след провал? Защо се провали и самият ти?
— Всички работим денонощно, уверявам ви — отвърна Ян ван дер Меер Матарайзен от непристъпното си убежище над Кайзерграхт в Амстердам. — Имам чувството, че някой е хвърлил невидимо покривало върху всичките ни източници.
— Ами махни го, взриви го! Избий няколко десетки от онези, на които плащаш… пусни слуха, че са били заподозрени в предателство. Всей страх у обикновените слуги, създай собствена инквизиция. Започнат ли да падат трупове, предателите ще бъдат изобличени; страхът, това е катализаторът. Нима нищо не си научил от мен, та ти си негов внук?
— Научих се на търпение, сър, и не ще допусна да ми повишавате тон. Докато вие летите по света, подклаждайки някоя и друга криза, на мен се пада грижата да запазя целостта на замисъла. И позволете да ви напомня, сър, че макар да сте син на Пастирчето, аз съм законният внук на барон Матарезе, създателят на Пастирчето. Ако вие имате милиони, то моето богатство се измерва в милиарди. Имате уважението ми за онова, което без малко не сте постигнали… Господи, Белия дом… и все пак, чуйте молбата ми, не се изправяйте срещу мен.
— За Бога, та аз не заставам срещу теб, опитвам се да бъда твой учител. Сърцето и умът те убеждават, че си прав, ала е нужен немалък кураж, за да следваш докрай убежденията си! Натъкнеш ли се на слабост, изтръгни я, изкорени плевела заедно с всичките му кълнове. Унищожи всичко, което се изпречи на пътя ти, колкото и привлекателни да ти се струват дивите цветя!
— Това го разбрах още преди години — рече Матарайзен — и не се опитвайте дори да намекнете противното. Не влагам никакви чувства, когато се отнася до делото на Матарезе; нашите апостоли живеят или умират от действията си.
— В такъв случай прави каквото ти казвам, започни с убийствата, създай паника. Все някой ще узнае… или ще бъде принуден да узнае къде е Скофийлд! Особено ако провалът може да му струва живота. Беоулф Агът! Той стои зад тези издънки, колко пъти да ти повтарям!
— Източниците ни не могат да ни кажат онова, което не знаят, господин Гуидероне.
— Ти пък откъде си толкова сигурен? — язвително го прекъсна синът на Пастирчето. — Колкото и да си способен, Ян ван дер Меер, притежаваш недостатъка, присъщ на всички гении. Вярваш, че онова, което си сътворил, е безпогрешно, защото създателят не би могъл да сгреши. Глупости! Нямаш и смътна представа какво върши Скофийлд, каква нападателна стратегия е подготвил, нито с кого се е съюзил. Той обезвреди „Атлантик Краун“… колко ли други са тръгнали… не, направо са се втурнали, за да попаднат в мрежата му? И набележи ли ги, колко от тях ще се пречупят?
— Никой няма да се пречупи — тихо отвърна холандецът. — Те не само са наясно с последствията, но разполагаме и с предвидените от нашите адвокати не един и два резервни варианта, които напълно узаконяват извършеното дотук. В юридически смисъл ние сме безпогрешни и разполагаме със свободата да продължим, докато всяко нещо застане на мястото си. Това също е мое дело.
— Въобразяваш си, че разполагаш…
— Зная с какво разполагам, старче! — повиши глас Матарайзен. — Единствената опасност от катастрофа възникна заради вас и глупостта, проявена от вас в Уестминстър Хаус в Лондон — продължи Ян ван дер Меер, вече по-тихо, — заради което получих извинението ви и затова няма да ви го натяквам.
— Виж ти — замислено проточи Гуидероне, — младото лъвче иска да му се признае върховната роля.
— Не забравяйте, че вие сам ми я признахте. Нима вече съжалявате?
— О, небеса, не, разбира се. Никога не бих постигнал онова, което постигна ти. Просто не съм убеден, че аз съм единствената причина за катастрофата, както я нарече ти. Нещо се случи в Уичита, а там аз изобщо не съм бил, нито пък познавам господата, които бяха замесени.