Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
Изглежда, бунтовниците намират за далеч по-трудно поносим хаоса на прехода, отколкото тиранията, в която са живели доскоро. Те с радост приемат предишната власт — тъй като тя е по-безболезнена от неизвестността».“
Вин и останалите се присъединиха към него на подиума и той я прегърна през раменете, загледан в изнизващите се през вратата хора. Сет седеше заобиколен от малка групичка членове на Събора, които си уговаряха срещи с него.
— Е — тихо каза Вин. — Вече знаем, че той е Мъглороден.
Елънд се извърна към нея.
— Засякла си в него аломантия?
— Не.
— Тогава откъде знаеш?
— Ами погледни го само. — Вин махна с ръка. — Държи се, сякаш не може да върви. Прави го само за да прикрие нещо. Какво по-невинно и беззащитно от един сакат? Можеш ли да се досетиш за по-добър начин да прикриеш факта, че си Мъглороден?
— Вин, мила моя — рече Бриз. — Сет е сакат от съвсем малък, някаква болест парализирала краката му. Не е Мъглороден.
Вин повдигна вежди.
— Това е най-доброто прикритие, което съм чувала.
Бриз се намръщи, но Елънд се засмя.
— И сега какво ще правим, Елънд? — попита Хам. — Очевидно не можем да действаме по предначертания план, след като Сет вече е в града.
— Ще измислим нов. Нека… — Елънд млъкна, забелязал един млад мъж да напуска групата на Сет и да се отправя към тях. Беше същият, който бе седял през цялото време до него.
— Това е синът на Сет — прошепна Бриз. — Гнеорндин.
— Лорд Венчър — заговори Гнеорндин, като се поклони. Вероятно беше на възрастта на Дух. — Баща ми би искал да узнае кога ще можете да се срещнете с него.
Елънд повдигна вежди.
— Момко, нямам никакво намерение да се редя на опашка с членове на Събора, които очакват да получат обещания подкуп. Кажи на баща ти, че двамата нямаме нищо за обсъждане.
— Нямате? — повтори Гнеорндин. — А какво ще кажете за сестра ми? Девойката, която отвлякохте?
Елънд се намръщи.
— Знаеш, че това не е вярно.
— Баща ми би желал да си поговори с вас по този въпрос — рече Гнеорндин и метна враждебен поглед на Бриз. — Той смята, че един подобен разговор ще е в интерес на града. Вече сте се срещнали със Страф в лагера му — не казвайте, че не бихте желали да разговаряте със Сет във вашия град.
Елънд се поколеба. „Забрави предубежденията — рече си той. — Трябва да разговаряш с този човек. Ако не за друго, то заради информацията, която ще ти осигури тази среща“.
— Е, добре — склони той. — Ще се срещна с него.
— Вечеря, след седмица? — попита Гнеорндин.
Елънд кимна отривисто.
33.
Като човека, открил Аленди, аз станах най-пръв сред Светоносците.
Вин лежеше по корем, опряла брадичка на ръцете си, и четеше поставения на пода лист. Като се имаше предвид хаосът през последните няколко дни, нищо чудно, че изпитваше облекчение от завръщането към проучванията си. Но не особено, тъй като проучванията сами по себе си пораждаха нови проблеми. „Дълбината се завръща — мислеше тя. — Макар мъглите да убиват само от време на време, те отново са станали враждебни. А това означава, че и Героят на времето ще трябва да се появи отново, нали?“
Наистина ли вярваше, че тя ще е този Герой? Изглеждаше нелепо. Но нали тъкмо тя бе доловила далечното туптене, тя бе зърнала духа в мъглата…
Ами онази нощ, преди повече от година, когато се бе изправила срещу лорд Владетеля? Нощта, в която по някакъв начин бе привлякла мъглите към себе си, беше ги разпалила, сякаш са метал?
„Това не е достатъчно. Едно необяснимо събитие — събитие, което не успях да повторя — не означава, че аз съм този митичен спасител“. Тя дори не познаваше повечето пророчества, посветени на Героя. В дневника се споменавате, че той имал скромен произход — но с подобни думи можеше да се опише всеки скаа в Последната империя. Трябваше да е и издънка на благородник, но такива бяха всички отрочета със смесена кръв. Нищо чудно и повечето скаа, без да го знаят.
Тя въздъхна и поклати глава.
— Господарке? — обади се ОреСюр. Бе опрял лапи на перваза на прозореца и гледаше към града.
— Пророчества, легенди, предсказания — промърмори Вин и тропна с юмрук по пода. — Какъв е смисълът? Защо терисците са вярвали на подобни неща? Не трябва ли едно религиозно учение да е по-прагматично?
ОреСюр извърна глава към нея.
— Какво по-прагматично от това да трупаш информация за бъдещите поколения?