Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Аз ще посоча Елънд Венчър.
— Охо… — възкликна Бриз зад Вин и тя се обърна и го погледна.
— Какво има?
— Гениално — отвърна Бриз. — Не виждаш ли? Пенрод е благороден човек. Е, поне колкото може да е благороден един благородник, което означава, че винаги се преструва на благороден. Елънд го предложи за канцлер…
„С надеждата в замяна на това Пенрод да се почувства задължен да предложи него за крал“ — осъзна Вин. Погледна към Елънд и забеляза, че на устните му трепти лека усмивка. Нима наистина бе измислил тази размяна?
Бриз поклати глава.
— Така Елънд не само не се предложи сам — което щеше да го накара да изглежда отчаян, — но сега всички в Събора смятат, че човекът, когото уважават, човекът, когото биха искали за крал, предпочита титлата да се върне при Елънд. Гениално.
Пенрод седна. Отново се възцари тишина. Вин подозираше, че лордът също е наясно с играта от самото начало. Изглежда, повечето членове на Събора смятаха, че Елънд заслужава шанс да кандидатства за трона, просто Пенрод бе човекът, който бе дал гласност на чувствата им.
„Но какво мислят търговците? — зачуди се Вин. — Със сигурност имат свои планове“.
Елънд предполагаше, че Филин е този, който е организирал гласуването срещу него. Искаха да сложат на трона свой човек, който да отвори вратите пред избрания от тях крал. Пред краля, който плаща най-добре.
Тя огледа групичката от осем мъже, издокарани с костюми, по-лъскави дори от тези на благородниците. Изглежда, всички очакваха решението на един от тях. Отново Филин?
Един от търговците понечи да се изправи, но Филин го изгледа строго и той се отказа. Филин седеше мълчаливо, положил в скута си благородническо бастунче. Най-сетне, когато почти всички погледи се извърнаха към него, той се изправи и каза високо:
— Аз също имам предложение.
— Ами да го чуем тогава — рече подразнено един от членовете на Събора. — Защото инак ще излезе, че ти също театралничиш. Хайде, стани и предложи себе си.
Филин повдигна вежди.
— Всъщност не смятам да предлагам себе си.
Вин се намръщи. Забеляза объркване и на лицето на Елънд.
— Макар да разбирам чувствата ви — продължи Филин, — все пак аз си оставам скромен търговец. Мисля, че трябва да предложим короната на някой, който е по-опитен. Кажете ми, лорд Венчър, трябва ли да ограничаваме избора си само с членовете на Събора?
— Не — отвърна Елънд. — Не е задължително кралят да е член на Събора. Лично аз приех този пост след написването на устава. Основно задължение на краля е първо да създаде и сетне да въдвори законите. Съборът е само съвещателен орган, чиято цел е да балансира силите. Крал може да бъде всеки — макар че по принцип тази титла е била наследствена. Не очаквах обаче някои клаузи да бъдат приложени толкова скоро.
— Ами добре тогава — рече Филин. — Мисля, че трябва да удостоим с титлата някой, който има известен опит в това. Някой с опит във властта. Ето защо предлагам кандидатурата на лорд Ашуедър Сет!
„Какво?“ — Вин не повярва на ушите си. Филин се обърна към залата и посочи с ръка. Един от седящите се размърда, свали семплото си наметало на скаа и обърна обраслото си с буйна брада лице към подиума.
— Майчице… — възкликна тихо Бриз.
— Наистина ли е той? — попита Вин, докато залата се изпълваше с разтревожен шепот.
Бриз кимна.
— Да. Самият лорд Сет. — Той въздъхна. — Сега вече загазихме здравата.
32.
Никога не съм се радвал на особено внимание от моите побратими — те смятат, че работата и интересите ми нямат много общо с делото на Светоносците. Не могат да разберат с какво изучаването на религията може да е от полза за народа на четиринайсетте земи.
Вин бавно оглеждаше тълпата. „Сет не би дошъл сам“ — мислеше си тя.
И тогава ги видя — след като вече знаеше какво да търси. Войници сред множеството, облечени като скаа, насядали в кръг около Сет. Кралят не се надигна, вместо него се изправи млад мъж.
„Около трийсет души охрана — пресметна Вин. — Не е толкова глупав да дойде сам… и все пак да проникне в един обсаден град?“ Това беше дързък ход — почти граничещ с глупост. Разбира се, мнозина биха казали същото за посещението на Елънд в лагера на Страф.
Но Сет не беше в същото положение като Елънд. Той не бе притиснат до стената, нямаше опасност да изгуби всичко. Освен че разполагаше с по-малка армия от тази на Страф, а колосите наближаваха. И ако Страф го изпревареше и пръв сложеше ръка върху запасите от атиум, дните на Сет като крал в Западната област щяха да са преброени. Така че появата му в Лутадел може би не беше акт на отчаяние, но не бе и дело на някой, държащ всички козове. Сет бе подхванал опасна игра.