Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— И — продължи Сет — можеш ли честно да признаеш, подлагал ли си някога на съмнение действията си? Не си ли се питал дали си добър крал?
— Мисля, че всеки управник има подобни съмнения — отвърна Елънд.
— Грешиш — засмя се Сет. — Аз винаги съм знаел, че съм създаден да властвам над другите и какво трябва да направя, за да се задържа на този пост. Зная как да съсредоточавам в ръцете си сила, а това означава и да се съюзявам с други силни като мен. Та ето какво ви предлагам. Вие ще ми връчите короната и аз ще поема управлението на града. Можете да си запазите постовете и титлите — а тези от вас в Събора, които нямат титли, ще получат. Освен това ще си запазите и главите — което е много по-добре от предложението на Страф. Нека всеки си гледа работата, а аз ще се погрижа да не гладувате през идващата зима. Животът ви се връща към нормалното, такъв, каквото е бил преди една година — сиреч преди да започне това безумие. Скаа работят, благородниците управляват.
— Нима си мислите, че хората ще се съгласят с това? — попита Елънд. — Че след всичко, за което се борихме, доброволно ще станат пак роби?
Сет се усмихна зад гъстата си брада.
— Елънд Венчър, не мисля, че ти ще решаваш това. Елънд замълча.
— Искам да се срещна с всеки от вас — продължи Сет, като оглеждаше бавно членовете на Събора. — Ако ми позволите, ще преместя част от хората си зад стените. Да речем, към пет хиляди души — достатъчни, за да се чувствам в безопасност и същевременно да не ви заплашват. Ще се настаня в някоя от изоставените Цитадели и ще изчакам решението ви идната седмица. А през това време вие ще ме посетите, за да ви обясня в личен разговор какви ще са ползите ви, ако ме изберете за крал.
— Подкуп — не се сдържа Елънд.
— Разбира се — съгласи се Сет. — Подкуп за всички жители на града — при това най-хубавият. Мир! Изглежда ужасно си падаш по думичките, Венчър. „Робство“, „заплахи“, „уважаван човек“. „Подкуп“ също е само дума. Погледнато от друг ъгъл, тя е обещание, обърнато наопаки. — Сет се засмя.
Членовете на Събора мълчаха.
— Ще гласуваме ли да го пуснем в града? — попита Пенрод.
— Пет хиляди са твърде много — подхвърли един от представителите на скаа.
— Съгласен съм — каза Елънд. — Не бива да допускаме толкова много чужди войници на наша територия.
— Аз също съм против — обади се друг.
— Защо? — надигна се Филин. — При нас ще е по-малко опасен, отколкото отвън. А и Сет ни обещава титли.
Това накара някои от присъстващите да се замислят.
— Защо просто не ми дадете короната? — попита Сет. — И не отворите вратите пред армията ми?
— Не можем — отвърна Елънд. — Първо трябва да изберем крал. Освен ако не гласуваме за пускането ви в града още сега. Единодушно.
Вин се усмихна. Нямаше да има единодушно гласуване, докато Елънд е член на Събора.
— Ба! — изпръхтя Сет, но очевидно се сдържа да изругае пред парламента. — Добре, оставете ме да се настаня в града.
Пенрод кимна.
— Нека гласуват тези, които са съгласни лорд Сет да се настани в града с… да речем, хиляда души?
Деветнайсет члена на Събора вдигнаха ръце. Без Елънд.
— Решено е значи — рече Пенрод. — Отлагаме за две седмици.
„Това е абсурдно — мислеше Елънд. — Очаквах, че Пенрод ще ми бъде главният съперник, а Филин — вторият. Но… един от тираните, които заплашват града? Как е възможно? Как можаха да приемат предложението му?“
Елънд се протегна и улови Пенрод за ръката, докато той минаваше покрай него.
— Ферсон. Това е безумие.
— Налага се да обмислим тази възможност, Елънд.
— Да предадем хората си на един тиран?
На лицето на Пенрод се изписа хладно изражение и той се освободи от ръката на Елънд.
— Чуй ме, момко — рече тихо. — Ти си добър човек, но винаги си бил идеалист. Твърде много време губиш с книги и философия. Аз, за разлика от теб, цял живот се занимавам с политика. Ти познаваш теорията, аз — хората. — Той кимна към присъстващите. — Погледни ги, момко. Те са изплашени. Каква полза от мечтите ти, когато гладуват? Ти говориш за свобода и справедливост, когато отвън две армии се готвят да изтребят семействата им. — Пенрод се наведе и го погледна в очите. — Системата на лорд Владетеля не беше идеална, но даваше сигурност на тези хорица. Сигурност, каквато вече нямаме. Твоите идеали няма да спрат армии. Сет може да е тиранин, но ако трябва да избирам между него и Страф, няма да посоча баща ти. Щяхме да му предадем града преди седмици, ако не беше ти.
Пенрод кимна на Елънд, обърна се и се присъедини към неколцина благородници, които си тръгваха. Елънд остана с наведена глава.
„Бяхме свидетели на причудлив феномен, свързан с бунтовнически групи, които се отцепваха от Последната империя и се опитваха да постигнат автономия — припомни си той един откъс от книгата на Ивтис «Изучаване на революцията». — «В повечето случаи не се налагаше лорд Владетеля да праща армията си, за да потуши бунтовете. Докато агентите му пристигнат, бунтовниците сами се сваляха от власт.