Кладенецът на възнесението

— Не — рече Елънд. — Няма да го направя. Вече ме запознахте с мнението си и съм разочарован. Но вие сте избраници на народа. Аз вярвам в правото, което ви е дадено. Ако имате други въпроси или искате да ме обвините в още нещо, готов съм да се защитя. Но не смятам да изтъквам пред вас достойнствата си. Вие ме познавате. Знаете какво мога да направя за този град и неговото население. Нека делата ми са моите аргументи.

И се върна на мястото си. Вин забеляза, че Тиндуил се мръщи. Елънд не бе произнесъл речта, която му бе подготвила и в която трябваше да бъдат изредени аргументите, очаквани от Събора.

„Защо тази промяна?“ — зачуди се тя. Тиндуил очевидно не смяташе идеята за добра. И въпреки това Вин мислеше, че Елънд се е справил по-добре.

— Е — обади се лорд Пенрод, застанал отново на катедрата, — благодаря за изказването, лорд Венчър. Не мисля, че има и други въпроси…

— Лорд Пенрод? — обади се Елънд.

— Да?

— Не трябва ли да съобщите кандидатите?

Лорд Пенрод се намръщи.

— Кандидатите за трона, Пенрод — изсъска Филин.

Вин извърна глава и го погледна. „Този тип май е в центъра на всичко“.

— Да — каза Елънд и също погледна към Филин. — За да може Съборът да избере нов крал, кандидатите трябва да бъдат предложени най-малко три дни преди гласуването. Така че смятам да го направим сега, та изборите да минат по-бързо. Без водач градът страда всеки ден. — Помисли малко и се усмихна. — Освен, разбира се, ако не възнамерявате да оставите града без крал цял месец…

„Добре, показа им, че все още иска короната“ — помисли си Вин.

— Благодаря, лорд Венчър — отвърна Пенрод. — Ще направим каквото е нужно още сега… как да продължим?

— Всеки от членовете на Събора може да обяви свой кандидат, ако желае — обясни Елънд. — За да не бъдем затрупани с кандидати, предлагам да действате с нужната отговорност — посочвайте само хората, които наистина смятате достойни за поста. Достатъчно е да станете и да обявите името на висок глас.

Пенрод кимна и се върна на мястото си. Веднага щом седна, се надигна един скаа.

— Аз предлагам лорд Пенрод.

„Елънд го очакваше — помисли Вин. — След като посочи Пенрод за канцлер. Но защо трябва да предава властта в ръцете на човека, когото смята за най-големия си съперник за трона?“

Отговорът беше прост. Защото Елънд знаеше, че лорд Пенрод е най-добрият избор за канцлер. „Понякога е прекалено честен“ — помисли Вин и огледа човека, предложил Пенрод. Защо скаа тъй бързо се обединяваха зад един благородник?

Може би защото бяха свикнали да ги управляват благородници и дори свободни, отново отправяха взор към тях. Господар като Пенрод — спокоен и властен — изглеждаше най-добрият кандидат за престола.

„Все някога ще го преодолеят — помисли Вин. — Би трябвало да го преодолеят, за да станат хората, които Елънд очаква да бъдат“.

В помещението отново се възцари тишина. Нямаше други предложения. Неколцина от присъстващите се покашляха нервно, сетне дори шепотът утихна. Накрая се изправи самият лорд Пенрод и заяви: