Кладенецът на възнесението

— Желаете ли да се обърнете към Събора?

— Мисля, че вече го правя.

Пенрод се покашля и подсиленият слух на Вин долови отчаян шепот откъм секцията на благородниците. „Тези провинциални благородници…“

— Имате десет минути, лорд Сет — предупреди го Пенрод и седна.

— Хубаво. Тъй като — за разлика от онова момченце там — смятам да ви кажа защо трябва да ме изберете за крал.

— И защо? — попита един от търговците.

— Защото разполагам с цяла армия пред прага на вашия град! — заяви с гръмогласен смях Сет.

Лицата на членовете на Събора се изопнаха.

— Заплашвате ли ни, лорд Сет? — попита спокойно Елънд.

— Не, Венчър — отвърна Сет. — Но това е самата истина — която вие, благородниците от Централната област, обичате да избягвате. Заплахата не е нищо повече от обърнато наопаки обещание. Какво каза ти на хората? Че любовницата ти държала кинжал, опрян в гърлото на Страф? С което се опитваш да намекнеш, че ако не те изберат за крал, ще оттеглиш своята Мъглородна и ще оставиш града да бъде опустошен?

Елънд се изчерви.

— Ни най-малко.

— Разбира се, че не — повтори Сет. Имаше силен глас — твърд и безкомпромисен. — Е, аз не претендирам и не се крия. Армията ми е тук, намерението ми е да превзема този град. Макар че бих предпочел да ми го предадете.

— Вие, господине, сте тиран — произнесе спокойно Пенрод.

— Е, и? — попита Сет. — Аз съм тиран с четирийсет хиляди войници. Това е два пъти повече, отколкото имате вие.

— И какво ни пречи да ви пленим още сега? — попита друг благородник. — Вие сам се напъхахте в ръцете ни в края на краищата.

Сет отново се разсмя.

— Ако до довечера не се върна в лагера, армията ми има заповед да нападне и да разруши града — независимо от всичко! След това вероятно ще се разправят и с Венчър. Но това едва ли ще е от значение за мен — или за вас! Защото всички ще сме мъртви.

В помещението отново се възцари тишина.

— Виждаш ли, Венчър? Заплахата прави чудеса.

— Нима наистина очаквате от нас да ви направим свой крал? — попита Елънд.

— Очаквам — повтори натъртено Сет. — С вашите двайсет хиляди, прибавени към моите четирийсет хиляди, лесно ще удържим града срещу Страф. Можем дори да спрем армията на колосите.

Отново развълнуван шепот. Сет не сваляше поглед от Елънд.

— Не си им казал за колосите, нали?

Елънд не отговори.

— Е, щяха да го узнаят, рано или късно — рече Сет. — Както и да е, нямате друг шанс, освен да ме изберете.

— Вие не сте уважаван човек. Хората очакват от своите водачи много повече.

— Не съм уважаван човек? — попита изумено Сет. — А ти какъв си? Венчър, нека те попитам нещо. Докато траеше обсъждането, твоите аломанти не се ли опитваха да въздействат на някои от членовете на Събора?

Елънд се поколеба и погледна крадешком към Бриз. Вин затвори очи. „О, Елънд, не…“

— Да, така е — призна Елънд.

Вин чу недоволното сумтене на Тиндуил.