През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Ефенди, ти искаше да разговаряш с мен миролюбиво!
— Тогава ти самият спазвай мира! Двама мъже като Мохамед Емин и мен няма да позволят и на хиляда противници да ги обиждат. С нашите оръжия не се страхуваме и от целия твой Кал. Поставяме се под оджака на тези беруари, които няма да допуснат приятелите на техния бей да бъдат обиждани.
Който се позове на оджака, му се оказва винаги най-голямо покровителство и ето че най-възрастният от бойците стана и хвана Мохамед Емин и мен за ръцете и заяви със заплашителен глас:
— Който обиди тези мъже, е мой враг. Сер бабе мен. (Кълна се в главата на баща си.)
Клетвата на най-видния кюрд беше достатъчно силна, за да ни предпазва отсега нататък от всички обиди. Кяята на Далаша попита:
— Какво съобщение искаш да ни предадеш?
— Трябва да ви кажа, че беят на Гумри е пленник на мелика на Лисан…
— Вече го знаем. Не беше необходимо да идваш само заради това.
— Като идеш в джехейема при твоите прадеди, им благодари, че са те възпитали да бъдеш толкова учтив. Само негрите и аджаните имат обичай да не се изслушват. Твоят ходжах си заслужава бастонадата.
Въпреки че за тези думи можеха да упрекнат и мен, старият кюрд извади пищова си и равнодушно каза:
— Сер бабе мен! (Кълна се в главата на баща си!) Може би скоро ще чуете гласа на оръжието. Продължавай, ефенди!
Положението наистина беше много особено. Ние двамата чужденци бяхме взети под закрила срещу собствения им водач. Какво ли би казал за това един «цивилизован» кавалерийски ротмистър? Подчиних се на подканата и продължих да говоря:
— Меликът на Лисан иска кръвта на бея.
— Защо? — попитаха околните.
— Защото кюрдите са причинили смъртта на много халдани. Това твърдение предизвика сред слушателите ми доста голямо вълнение. Когато то утихна, ги помолих да ме изслушат:
[#1 Дом, домакинство; в случая: право на неприкосновеност.]
[#2 Презрително кюрдско название за персийските шиити.]
[#3 Учител. — Бел. нем. изд.]
— Аз съм упълномощен от бея, но същевременно съм и пратеник на мелика. Обичам Кадир бей, но меликът също ме помоли да бъда негов приятел. Мога ли да разочаровам някого от тях?
— Не! — отговори възрастният кюрд.
— Правилно. Чужденец съм в тази страна и нямам да отмъщавам нито на вас, нито на някой халдеец. Затова трябва да се придържам към думите на Пророка: «Нека думата ти бъде закрила за твоя приятел!» Ще разговарям с вас така, сякаш Кадир бей и меликът са тук и говорят с вас. А Аллах ще просветли сърцата ви, за да не затъмни никоя несправедлива мисъл душите ви.
Старият отново взе думата.
— Говори спокойно, ходих! Говори и вместо мелика, защото все пак и той те е изпратил тук. Кажи ни истината, а ние вярваме, че няма да ни обидиш или разгневиш.
— Тогава слушайте! Не са изминали много години, откакто тези планини са ехтели от писъци, а долините са били изпълнени с ридания. Хората плачели, а мечовете вилнеели като в първия час на Страшния съд и смъртта покосила хиляди хора. Кажете ми, кой вдигна първи меч?
— Ние! — разнесе се триумфален вик наоколо.
— А кои бяха тези, които загинаха? Този път водачът изпревари всички:
— Халдейците, Аллах да ги убие!
— Какво ви бяха сторили?
— На нас ли? — извика той учуден. — Не са ли гяури? Не вярват ли в трима богове? Не се ли молят на отдавна умрели хора? Не проповядват ли нашите улема да ги унижаваме вечно?
Щеше да бъде голяма непредпазливост, ако се впусна в религиозен спор. Затова просто му отвърнах:
— Значи вие сте унищожавали християните заради вярата им? Признавате, че сте убивали стотици и хиляди от тях?
— Много хиляди! — каза предводителят гордо.
— Добре, вие знаете какво е тхар, кръвното отмъщение. Защо тогава се учудвате, че роднините на убитите са се вдигнали и искат вашата кръв?
— Ефенди, те нямат това право. Те са гяури!
— Грешиш, защото човешката кръв е човешка кръв. Бил съм в много страни и при много народи, чиито имена никога не сте чували. Те не бяха мюсюлмани, но познаваха кръвното отмъщение и се е случвало някой да отмъсти за смъртта на свой роднина. Аз съм при вас като безпристрастен пратеник. Не бих могъл да кажа, че само вие имате право на кръвно отмъщение, защото и вашите противници са получили живота си от Бога и ако те нямат право да го защитават от вас, тогава сте страхливи убийци. Затова не бива да се учудвате, че искат да вземат живота на бея ви, който е в ръцете им. Те дори имат право да изискват от вас смъртта на толкова хора, на колкото сте отнели живота вие.