През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Знаем го!
— Тогава ми отговори: нямаше ли сред беруарите човек, достоен да заеме мястото на бея?
— Има много такива — отвърна кюрдът гордо. — Но този мъж, който ти наричаш кяя, често идва в Гумри. Той е силен и тъй като има кръвно отмъщение с мелика на Лисан, а не искахме да губим време с протакането на избора, му предоставихме командването.
— Казваш, че е силен? Не го ли свалих от коня и съборих на земята? Казвам ти, че душата му ще отиде в джехенема, ако само още веднъж се опита да обиди мен или някой от моите приятели! Юмрукът на ефендито от Алемания е като кумаш за приятелите, но челик и демир за враговете.
— Ходих, какво искаш от него?.
— Кадир бей е пленен в Лисан. Той ме изпраща при вас, за да говори с водача ви как да действате. Но този човек не иска да се подчини на бея. Не иска да разговаря с мен и ме нарече куче.
— Той трябва да се подчини, и ще те изслуша! — чу се наоколо.
— Добре — отговорих аз. — Поверили сте му командването и нека го запази, докато беят ви бъде освободен. Но както аз зачитам честта му, така и той трябва да зачита моята. Изпратил ме е Кадир бей. Тук съм вместо него. Ако този човек се държи миролюбиво с мен, както подобава да се отнася към един ефенди, ще му върна оръжията и беят скоро ще е сред вас.
Огледах внимателно всичко край себе си. Доколкото можех да преценя, около мен в редките храсти стояха повече от стотина мъже, които ми засвидетелствуваха одобрението си. После се обърнах към кяята:
— Чу какво казах. Признавам те за водач и затова ще те наричам ага. Ето ти пушката и ножа. Очаквам, че сега ще изслушаш думите ми.
— Какво имаш да ми съобщаваш? — изръмжа той сърдито.
— Събери всички беруари. Те не бива да продължават напред, преди да приключи съвещанието ни.
Главатарят на Далаша учудено ме погледна.
— Не знаеш ли, че искаме да нападнем Лисан? — попита ме той.
— Знам. Но ще стане по-късно и в необходимия момент.
— Ако се бавим, враговете ни ще се нахвърлят върху нас. Те ни видяха.
— Именно защото знаят, Кадир бей ме изпраща при вас. Противниците ви няма да ви нападнат. Те се оттеглиха зад Саб и ще отбраняват моста.
— Сигурен ли си?
— Аз самият ги посъветвах така.
[#1 Кадифе.]
[#2 Стомана.]
[#3 Желязо. — Бел. нем. изд.]
Той мрачно гледаше пред себе си, а и някои от стоящите наоколо мъже ми хвърлиха неодобрителни погледи. После каза:
— Ще направя каквото поискаш. Но не мисли, че ще приемем от един чужденец лош съвет!
— Постъпи както желаеш! Заповядай да намерят някоя широка поляна, за да можем да се съберем всички. По-старите да дойдат да се съвещаваме, а останалите да охраняват, за да сме сигурни, че не ни заплашва опасност.
Той даде необходимите разпореждания и сред хората настъпи голямо оживление. Междувременно успях да разменя няколко думи с Мохамед Емин. Разказах му за преживяванията, след като се разделихме с него, и исках да го попитам какво е правил той, когато съобщиха, че е намерено подходящо място. Трябваше да тръгваме.
— Ефенди — каза шейхът, — благодаря ти, че показа на този кяя, че сме мъже!
— А успя ли ти да му го кажеш?
— Съмнявам се, защото знам само няколко думи на кюрдски. А сред беруарите има само няколко души, които разбират арабски. Този кяя сигурно е известен със славата си на крадец и разбойник, щом го почитат толкова.
— Е, виждаш, че те уважават не по-малко и мен, въпреки че не съм крадец и разбойник. Ела, чакат ни! Повече няма да се разделяме.
— Какви предложения ще направиш?
— Ще чуеш.
— Но аз не разбирам кюрдски.
— От време на време ще ти превеждам най-важното. Минавайки между редките дървета и храсти, стигнахме до поляна, където имаше достатъчно място, за да се разположим за преговорите. Конете бяха вързани наоколо. В средата на поляната с раиса седяха двайсетина намръщени воини. Останалите почтително се бяха отдръпнали встрани до конете или в храстите, за да осигурят нашата безопасност. Тези странно облечени кюрди, с оседланите си по най-различен начин коне, представляваха доста живописна гледка. Но нямах повече време за такива наблюдения.
— Ефенди — започна водачът, — готови сме да чуем какво ще ни кажеш. Но трябва ли и този човек да участва в съвета ни?
Той посочи към Мохамед Емин. На този злостен удар трябваше да отвърна веднага.
— Мохамед Емин е прочутият шейх на бени хадедихн от народа на араб ат шаммар. Той е мъдър предводител и непобедим воин, а бялата му брада зачитат дори и неверниците. Още никой не се е осмелил да го свали от коня и да го рита. Пази се, ага, иначе ще се върна при Кадир бей, но ще те взема пред себе си на моя кон и в Лисан ще наредя да те бият по ходилата!