Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Оберфелдкуратът помълча малко и след това прехвърли разговора върху готварската проблема в Стария и Новия завет. По всичко личело, че някога хората отдавали голямо значение на приготовлението на вкусни ястия след богослужения и други църковни тържества. После той покани присъствуващите да изпеят нещо и Швейк както обикновено започна несполучливо:
„Иде Марина от Ходонина, а след нея попът с буренце вино.“
Но оберфелдкуратът не се разсърди.
— Да имаше поне малко ром, не е нужно да има буренце вино — рече той усмихнат и съвършено приятелски настроен. — Ай без Марина ще минем, и без това би ни въвела само в изкушение.
Кандидат-подофицерът предпазливо бръкна в шинела си и извади оттам плоска с ром.
— Господин оберфелдкурат, разрешете да доложа — чу се тихият глас, по който личеше колко голяма жертва прави, — ако не ви се струва обидно…
— Защо ще се обиждам бе, момче? — отговори му с прояснен глас отчето. — Ще пия за нашето щастливо пътуване.
— Майко Марийо, просвета Богородичке — въздъхна кандидат-подофицерът, като видя как след порядъчната глътка в гърлото на оберфелдкурата изчезна половината от съдържанието на шишето.
— Гледай какъв сте човек и вие — каза фелдкуратът, като се усмихна и многозначително смигна на школника, — на всичкото отгоре и Дева Мария викате на помощ. Дядо господ всичко вижда и чува, внимавайте.
Отчето отново вдигна плоската и като я подаде на Швейк, началнически изкомандува:
— Доубий го!
— Войната си е война — рече Швейк добродушно на кандидат-подофицера, като му върна празната плоска. Последният се съгласи с него с такъв странен блясък в очите, какъвто може да се яви само у душевно болен.
— А сега до Виена аз ще поспя още мъничко — каза оберфелдкуратът — и желая да ме събудите веднага щом пристигнем.
— А вие — обърна се той към Швейк, — вие ще идете в кухнята на нашия стол, ще вземете прибори и ще ми донесете обед. Ще кажете, че е за оберфелдкурата Лацина. Гледайте да получите двойна порция. Ако има кнедли, недейте взема от края, защото не се рентира. После ми донесете от кухнята бутилка вино, но вземете със себе си и канчето, за да ви налеят ром.
Отец Лацина започна да се рови из джобовете си.
— Слушайте — каза той на кандидат-подофицера, — нямам дребни, дайте ми назаем една златка326. Така, ето значи! Как се казвате? Швейк ли? Ето ви, Швейк, една златка бакшиш! Господин кандидат-подофицер, заемете ми още една златка. Виждате ли, Швейк, другата ще я получите, след като изпълните всичко, както ви казах.
Освен това ще им кажете да ви дадат още и цигари и пури за мене. Ако раздават шоколад, задигнете двойна дажба, а пък ако дават консерви, гледайте да ви дадат пушен език или гъши дроб. Ако раздават ементалско сирене, постарайте се да не ви дадат от края, в случай че дават унгарски салам, пак недейте взема от края, а от средата, за да бъде мек и крехък.
Оберфелдкуратът се изпъна на скамейката и след малко заспа.
— Аз мисля — обърна се школникът към кандидат-подофицера, докато отчето хъркаше, — че вие сте напълно доволен от нашия намереник. Той се чувствува много добре сред нас.
— Току-що отбит — обади се Швейк, — а, както се казва, вече зацицал от бутилката, а, господин подофицер?
Кандидат-подофицерът известно време води борба със себе си, но изведнъж изостави цялата почтителност и каза грубо:
— Много е кротък.
— С дребните пари, дето ги няма — каза Швейк, — той ми напомня един зидар от Дейвице, на име Мличко. И той все нямаше дребни пари, докато затъна до гуша в дългове и го затвориха за измама. Беше прогулял едрите и нямаше дребни.
— В седемдесет и пети полк — обади се един войник от конвоя — преди войната един капитан пропи цялата каса на полка и го изгониха от казармата, но сега е пак капитан. А един фел, който беше откраднал държавно сукно за пагони повече от двайсет топа, днес е щабен фелдфебел. Един пехотинец пък неотдавна го застреляха в Сърбия, понеже изял наведнъж консервата си, която му била за три дена.
326
Златка — монета, жълтица. — Б.пр.