Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Понякога — рече Швейк — през време на сражение на човек му стане лошо, просто се погнуси от нещо. В Прага в Похоржелец един ранен разправяше, че някъде при Пршемишъл, в окопите, работата стигнала до бой с нож и насреща му се изпречил един руснак — мъж като планина. Заклатил се руснакът срещу него с натъкнат щик, а на носа му висяла порядъчна капчица. Щом съгледал тая капчица, на нашия войник му прилошало и трябвало веднага да иде в превързочния пункт. Там намерили, че се е заразил от холера и го изпратили в холерните бараки в Пеща, където след това наистина се заразил.

— Обикновен пехотинец ли беше или кандидат-подофицер? — попита школникът.

— Кандидат-подофицер — отговори спокойно Швейк.

— Това би могло да се случи и на всеки школник — отговори в глупостта си кандидат-подофицерът, като погледна тържествуващо школника, сякаш искаше да каже: „Турих ли те на място, ха да видим какво ще отговориш сега!“

Школникът обаче млъкна и легна на скамейката.

Наближаваха Виена. Тия, които не спяха, наблюдаваха през прозореца телените мрежи и укрепленията край града. Това, както изглежда, предизвика известно безпокойство в целия влак.

И ако досега от вагоните непрекъснато се носеше ревът на овните от Кашперските планини: „Wann ich kum’, wann ich kum’, wann ich wieda’, wieda’ kum’“, сега той замлъкна под неприятното впечатление от телените мрежи, с които беше оплетена Виена.

— Всичко е наред — каза Швейк, като гледаше окопите, — всичко е в пълен ред, само че тука виенчани навярно си късат гащите, когато ходят на излети. Тук човек трябва да бъде предпазлив.

Изобщо Виена е важен град — продължи той, — само да знаете колко диви зверове има в Шьонбрунската менажерия327. Едно време, когато бях във Виена, най-много обичах да гледам маймуните. Но когато се случеше от императорския дворец да излиза някоя особа, тогава преграждаха пътя и не пущаха да се минава през кордона. С мене веднъж беше и един шивач от десети район и го арестуваха, защото на всяка цена искаше да види маймуните.

— А били ли сте в двореца? — попита кандидат-подофицерът.

— Там е много хубаво — отговори Швейк, — аз не съм бил, но ми разправи един, който е бил. Най-хубав от всичко бил часовоят пред двореца. Всеки от тия часовои, казват, трябвало да бъде два метра висок, а след това получавал вестникарска будка. А пък принцеси колко има — не ти е работа.

Влакът мина покрай някаква гара, откъдето се носеха звуците на австрийския химн. Музикантският взвод по всяка вероятност беше дошъл тук по погрешка, защото доста след това влакът спря на друга гара, където бяха приготвени закуски и тържествено посрещане.