Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

След това се издаде заповед по ротно да се вземе храна от полските кухни, които бяха зад гарата.

Там беше и офицерската кухня, където Швейк отиде, за да изпълни поръчението на оберфелдкурата, докато школникът остана да чака да го нахранят, тъй като двама души от конвоя отидоха да вземат храната за целия арестантски вагон.

Швейк изпълни точно поръчката и на връщане, когато минаваше линията, забеляза поручик Лукаш, който се разхождаше между релсите и като че правеше сметка дали ще остане нещо за него в офицерския стол.

Положението му беше твърде неприятно, понеже временно имаше обща свръзка с поручик Киршнер. Войникът всъщност се грижеше изключително само за своя началник и провеждаше пълен саботаж, когато се касаеше за поручик Лукаш.

— Кому носите това, Швейк? — попита нещастният поручик, когато Швейк сложи на земята грамадата продукти, които беше изпросил в офицерския стол и беше увил в шинела си.

За момент Швейк се смути, но мигновено се опомни. И когато отговори, лицето му излъчваше светлина и спокойствие:

— Това е за вас, господин поручик. Само че не зная къде е вашето купе и после не зная също така дали господин комендантът на влака няма да има нищо против да пътувам с нас. Той, изглежда, е голяма свиня.

Поручик Лукаш погледна изпитателно Швейк, но той продължи добродушно и поверително:

— Наистина е свиня, господин поручик. Когато направи проверка във влака, веднага му доложих, че часът е вече единадесет, че наказанието ми е изтекло и мястото ми вече е в конския вагон или при вас, а той ми отговори съвсем грубо да съм си стоял там, така поне нямало да ви излагам из пътя, господин поручик.

Лицето на Швейк прие мъченически израз:

— Като че ли изобщо съм ви излагал някога, господин поручик.

Поручик Лукаш въздъхна.

— Сигурен съм — продължи Швейк, — че никога не съм ви излагал и ако се е случвало нещо, то е било само случайност, божа работа, както казваше старият Ваничек от Пелхржимов, когато излежаваше тридесет и шестата си присъда. Никога не съм направил нещо нарочно, господин поручик, винаги съм имал желание да свърша всичко най-ловко и най-добре и не съм крив, че и двамата не сме имали полза от това, а само страдания и мъчения.

— Само недейте плака толкова, Швейк — каза поручик Лукаш с мек глас, като се приближиха до щабния вагон, — ще уредя всичко, за да се приберете при мене.

— Съвсем не плача, господин поручик. На мене само много ми домъчня, че и двамата без всякаква вина сме най-нещастните хора през тая война и под слънцето. Ужасна съдба, господин поручик, и като погледнете, откак съм се родил, все съм си такъв грижовен.

— Успокойте се, Швейк!

— Слушам, господин поручик, но ако това не противоречеше на чинопочитанието, бих ви казал, че изобщо никак не мога да се успокоя, а така трябва да се подчиня на вашата заповед и да кажа, че вече съм напълно спокоен.

— Е, хайде, влизайте във вагона, Швейк.

— Слушам, господин поручик, влизам вече.