Пътят на кралете (том II)

Студеният нощен въздух предвещаваше скорошното идване на няколко седмици зима. Далинар беше облечен в дълъг и дебел мундир, панталони и риза. Мундирът се закопчаваше стегнато отстрани и в яката; отзад и отстрани стигаше чак до глезените, разкроен в кръста като пелерина. Навремето може би са ги носили с такама, но Далинар не харесваше подобната на пола дреха.

Предназначението на униформата не беше да следва модата или да спазва традицията, а да го направи лесно различим за хората му. Не би имал никакви проблеми с другите светлооки, ако те поне носеха своите цветове.

Стъпи на кралския остров за пиршества. Отстрани, където обикновено стояха мангалите, сега имаше поставки за онези нови фабриали, които излъчват топлина. Потокът между островчетата се беше свил до струйка; по възвишенията топенето на леда беше спряло.

На пира тази вечер присъстваха малко хора, което не личеше на кралския остров, а по-скоро на останалите четири. Имаше ли достъп до Елокар и върховните принцове, гостите биха дошли на пира дори и посред буря. Далинар крачеше по главната алея, когато Навани — седнала на трапеза за дами — срещна погледа му. Тя се извърна, може би при спомена за резките му думи при последната им среща.

Шутът не беше на обичайното си място, откъдето да обижда посетителите на кралския остров; всъщност, не се мяркаше въобще. Не е чудно, каза си Далинар. Шутът не обичаше да е предсказуем; последните няколко тържества беше прекарал на пиедесталчето си и свадливо обиждаше гостите. Вероятно беше преценил, че тази тактика вече е изхабена.

Присъстваха всички останали върховни принцове — деветима. Отношението им към Далинар беше станало сдържано и студено, откак отказаха молбите му да се бият заедно. Сякаш самото предложение ги обиждаше. По-дребните светлооки се съюзяваха, ала един върховен принц беше като същински крал. Другите принцове бяха негови съперници и трябваше да бъдат държани на ръка разстояние.

Далинар прати един слуга да му донесе храна и се разположи на масата. Забави се, понеже приемаше доклади от ротите, които беше отзовал, затова щеше да се храни последен. Повечето от другите гости вече бяха започнали да общуват. Вдясно дъщерята на един от офицерите свиреше за група слушатели спокойна мелодия на флейта. Вляво три дами бяха отворили стативи и рисуваха портрети на един и същ мъж. За жените се знаеше, че се предизвикват на дуели също като Мечоносците, въпреки че те рядко използваха тази дума. Техните дуели все се наричаха „приятелски състезания“ или „игри на таланта“.

Вечерята на Далинар пристигна: задушен стагъм — кафеникаво кореноплодно, което вирееше в дълбоки локви — върху подложка от варен талев. Зърното беше набъбнало от вода, а цялото ястие киснеше в гъста и пиперлива кафява заливка. Далинар измъкна ножа и си отряза кръгче от зеленчука. Използва същия нож да насипе отгоре талев, сгъна кръгчето, улови го с два пръста и почна да яде. Тази вечер храната беше щедро подправена и люта, вероятно заради студа, и това беше приятно на Далинар. Парата от чинията беше като мъглица пред него.