Пътят на кралете (том II)

— А ако са повече от седем?

— Ако ги превържем както трябва, някои ще могат да ходят.

— А ако има повече?

— Престани, Тефт — каза Каладин и започна да шие. — Тогава връщаме хората, които можем, и връщаме моста, за да успеем да вземем останалите. Ще вземем Газ със себе си, ако военните се притесняват, че ще избягаме.

Тефт замълча и Каладин се приготви за скептицизъм. Вместо това посивелият войник се усмихна. Очите му изглеждаха леко овлажнели.

— В името на Диханието на Келек. Истина е. Никога не съм предполагал…

Каладин събра вежди, погледна Тефт и постави ръка на раната, за да спре кървенето.

— Какво беше това?

— А, нищо — измърмори другият. — Връщай се на работа! Този човек се нуждае от теб.

Каладин отново се зае да шие.

— Още ли носиш пълна кесия със сфери, както ти казах? — попита го Тефт.

— Не мога да ги оставям в помещението. Но скоро ще трябва да ги похарчим.

— Нищо такова няма да вършиш — отсече Тефт. — Тези сфери са късмет, чуваш ли? Пази ги до себе си и винаги да са заредени.

Каладин въздъхна.

— Мисля, че точно с тези нещо не е наред. Не задържат Светлината. Само за няколко дни и се изпразват. Може би е свързано с Пустите равнини. Случвало се е и на други мостови.

Тефт потърка брадичката си.

— Странна работа. Този пристъп не бе добър. Три моста свалени. Много мостови мъртви. Интересно как не загубихме ни един.

— Загубихме Дуни.

— Но не и при захождането. Винаги тичаш отпред и стрелите винаги ни пропускат. Странно, нали?

Каладин отново вдигна намръщен поглед.

— Какво приказваш, Тефт?

— Нищо. Продължавай да шиеш! Колко пъти да ти казвам?

Каладин вдигна вежда, но се върна към работата си. Напоследък Тефт се държеше много особено. От напрежението? Много хора бяха суеверни покрай сферите и Светлината на Бурята.

Скалата и хората му донесоха още трима ранени и казаха, че намерили само тези. Падналите мостови често свършваха стъпкани като Дуни. Поне нямаше да се налага Мост Четири да се връща на платото.

Тримата бяха лошо ранени от стрели, тъй че Каладин остави на своите помощници мъжа с порязването на ръката, като нареди на Скар да притиска недовършения шев. Тефт нагорещи ножа за обгаряне; новите явно бяха загубили много кръв. Единият вероятно нямаше да оцелее.

Светът е толкова затънал във война, казваше си синът на Лирин, докато работеше. Сънят му бе показал това, за което говореха останалите. Каладин, израснал в Огнекамък, не бе разбрал колко щастлив е градът му, задето е останал настрани от битките.

Целият свят воюваше, а той се мъчеше да спаси неколцина забравени от всички мостови. Какво добро правеше така? Въпреки това продължи да реже, да зашива, да спасява живота, както го бе учил баща му. Започна да проумява усещането за безсилие, което бе забелязвал в очите на баща си в редките мрачни нощи, когато Лирин се усамотяваше с виното си.

Опитваш да компенсираш, че не спаси Дуни, каза си Каладин. Помощта за другите няма да го върне.