Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Бях ли достатъчно ясен? - попита Филип.
Тя не отговори. Вероятно търсеше някоя оскърбителна реплика, но напразно. Грабна чантата, шала, пътната си чанта и изхвърча, тряскайки вратата.
Не й се плачеше. Беше поразена. Вървеше по дълъг бял коридор, в края на който със сигурност таванът щеше да се срути отгоре й. Тогава щеше да страда и животът й щеше да стане на развалини и хаос. Не знаеше кога ще настъпи моментът, искаше само да изтласка колкото може по-далече края на коридора. Мразеше го. Не можеше да понесе мисълта, че й се изплъзва. Той е мой! Никой няма право да ми го отнема. Той ми принадлежи.
Беше видяла хотела, когато се прибираха пеша от ресторанта.
Щеше да отиде сама. Нямаше нужда някой да й запазва стая. Нуждаеше се единствено от кредитната си карта. А нея поне до второ нареждане все още я имаше. И възнамеряваше да си я запази, нямаше да допусне да й бъде отнета.
Както и да е, мислеше тя, потраквайки гневно с токчета, никога не е бил толкова съблазнителен, колкото тази вечер, и никога не бях желала по-силно да се хвърля в прегръдката му. Защо винаги обичаме мъжете, които ни отблъскват, държат се гадно, защо не се вълнуваме от мъж, който се влачи в краката ни?
Утре ще разсъждавам по тази тема.
Тя отвори вратата на хотела, подаде кредитната си карта и поиска най-хубавия апартамент.
На другия ден след общото събрание Жозефин реши да си обуе маратонките и да отиде да потича. Ще направя две обиколки на езерото, за да изхвърля отровата от гадното събрание.
Зое още спеше и тя й остави бележка на масата в кухнята. Беше събота и нямаше училище. Скоро щяха да си проговарят, звездите бяха обещали.
В асансьора срещна господин Мерсон, който отиваше да кара колело. Беше обул прилепнал черен клин, препасал чантичка на кръста, носеше каска на главата.
- Малко тичане, госпожо Кортес?
- Малко въртене на педали, господин Мерсон?
- Много сте духовита, госпожо Кортес!
- Много благодаря, господин Мерсон!
- Изглежда, снощи пак е имало фиеста в мазето...
- Не зная какво правят, но ми се струва, че им е приятно!
- Да не им придиряме много на младите... Всички сме се събирали по мазетата, нали, госпожо Кортес?
- Без обобщения, господин Мерсон!
- Пак се правите на боязлива девойка, госпожо Кортес!
- Ще дойдете ли на тържеството у Ифижени довечера, господин Мерсон?
- Тази вечер ли е? Кръв ще се лее! Опасявам се да не се случи най-лошото.
- Няма. Тези, които ще дойдат, знаят как да се държат.
- След като твърдите! При това положение ще намина, госпожо Кортес. Само заради прекрасните ви очи!
- Елате с жена си. Чудесен случай да се запозная с нея.
- Точка за вас, госпожо Кортес!
- Освен това ще доставите огромно удоволствие на Ифижени, господин Мерсон.
- Бих искал да доставя удоволствие на вас, госпожо Кортес! Страхотно искам да ви целуна. Бих могъл да блокирам асансьора, знаете ли... и да ви подложа на плътско изстъпление, както са се изразявали едно време. Много ме бива в тази дисциплина.
- Преследвате неотклонно набелязаната цел, господин Мерсон!
- В това ми е чарът! Много съм упорит, външността лъже... Довиждане и приятен ден, госпожо Кортес!
- Приятен ден, господин Мерсон! И не забравяйте, тази вечер в деветнайсет часа у портиерката. Заедно със съпругата!
Те се разделиха и Жозефин се отдалечи в лек тръс, с усмивка на уста. Този човек беше роден да флиртува. Мехурче от шампанско. Изглеждаше по-младежки бодър, по-непринуден от сина си. Какво ли прави Зое в мазето? Тя спря на кръстовището, изчаквайки червения светофар, и продължи да потропва на място. Да не забавя ритъма, в противен случай организмът престава да изгаря мазнините.
Докато подскачаше на място, видя огромна реклама отсреща и позна мъжа на снимката: Виторио Джамбели, брат близнак на Лука. Бяха го снимали по слип, кръстосал ръце пред гърдите си, смръщил вежди. Изглеждаше мрачен. Мъжествен, но мрачен. Сло-ганът се къдреше над главата му в разноцветни тонове: Бъди мъж, носи „Екселанс“. Нищо чудно, че е депресиран! Да се развяваш по стените на Париж в прилепнал слип със сигурност удря по чувството на самоуважение.
Светофарът се смени. Докато пресичаше, си припомни, че трябва да върне ключа на Лука. Когато тръгнем на пазар с Ифижени, ще мина през тях. Ако попадна на него, ще кажа, че не мога да остана, защото Ифижени ме чака в колата.
Тя прескочи невисок парапет. Пое по широката алея, която излизаше при езерото, и видя познатите физиономии на съботните играчи на петанк. В съботата играеха по двойки. Жените носеха хладилни чанти за пикник, в тях имаше бутилка розе, твърдо сварени яйца, пиле и майонеза.